Ако си пия редовно с него, ще му обера цялата колекция
Двукратният олимпийски шампион по борба Боян Радев подписа вчера документ за поредното дарение на Националния исторически музей. Очакваме една надгробна плоча от III век, а се оказват три. Радев дарил още две, като дори платил за транспорта и монтирането от джоба си. За делото на този голям спортист и колекционер най-добре разказва директорът на НИМ проф. Божидар Димитров.
Боян Радев и проф. Божидар Димитров се ръкуват пред един от дарените релефи
Снимка: Свилен Станоев
Боян Радев е не просто велик спортист и велик колекционер. Той е велик човек.
Трите паметника, които ни дари тези дни, са с изключителна научна и художествена стойност. Те принадлежат към така нареченото високо римско изкуство. Първата надгробна плоча на Люкомнемес от неговата съпруга Айлиане е дълбок релеф, почти триизмерен. Дето се вика, ако я дръпнеш, ще излезе статуя. Лицето, тялото е скулптирано много добре. Всичко това говори, че става дума за човек с високо обществено положение, може би губернатор на провиция Македония. Името Люкомнемес е тракийско и в превод означава Вълкан. Очевидно съпругата му е разполагала с много средства и е повикала скулптор от Рим - голям майстор като днешните Вежди Рашидов или Георги Чапкънов. Началната цена на тази скулптура на международния пазар би била поне половин милион евро. При наддаването на търга може да стигне до милион и половина.
Втората стела е отлично запазен семеен римски портрет, направен от майстор на школа, известна в науката като школа от долината на Средна Струма. Представителите й правят погребални портрети приживе на цели семейства. Затова понякога има две, три, дори седем глави на една плоча. (Боян Радев вметва по този повод, че ще дари на НИМ плоча с девет глави за Деня на народните будители.)
С третата стела, която е леко повредена от времето, даренията на Боян Радев стават общо 118. Залата, която му отделихме в Националния исторически музей, вече не стига.
Трябва да призная, че имаме много дарители, но техните дарения не надхвърлят 20 000 евро. Никой от тях не дава неща, които надхвърлят милиони, както Боян. Едно негово изречение обяснява всичко и представя неговия дух на велик българин: "От няколко години вечер си измъквам плочата на Люкомнемес изпод леглото и й се любувам. Но оная вечер си казах, че вече е време не само аз да й се любувам, а и целият български народ."
В България само един Боян Радев е готов да се раздели с толкова скъпи неща
Боян има жена, семейство. Ако аз правя такива дарения, мойта жена ще ме бие по главата. Ще каже: "Ти жена и деца нямаш ли. Те някой ден може да живеят само от тия ценности." Домът му е голям, но е претъпкан с картини. Движи се като в тунел, за да стигне до леглото си.
Боян е много импулсивен човек. Случи се да ме викне у дома си, за да ми подари един каменен релеф. За да полеем дарението, седнахме на бутилка уиски. До 4 часа сутринта станаха три бутилки. През това време той все подаряваше. Стигна до 12 и аз реших да си отида, за да не му обера цялата колекция. На сутринта ми се обажда и ме кани на супа топчета. Знам, че супата оправя махмурлука, и се съгласих. Оказа се, че става дума пак за уиски с топчета лед. "12 не е хубаво число - ми казва Боян. - Я да ти дам и една икона на св. Кирил и Методий."
Друг път пак отидох за едно на Балчик баня, върнах се със седем. Не че го увещавам да ми ги даде. Той сам го прави. Изненадва ме. Вече ме е срам. Той ми е дарил 118 експоната. Всеки музеен директор иска да има дарения. Но чак пък толкова! Не е прилично. Понякога го спирам. Чакай да дойде някакъв празник, да имаш повод. На моя рожден ден всеки ми носи цветя, уиски. Боян също ми донесе уиски, но и релеф на тракийския конник. По закон нямам право да го притежавам и естествено, отиде във фонда на музея.
Ако трябва да сравня Боян с някоя историческа личност, това е римският император от тракийски произход Максимин Тракиеца. За него пишат, че изяждал агне и изпивал една амфора с вино, като седнел да яде. Защото не е имало уиски тогава. (Смеят се с Боян Радев.) Бил много як, но не му се ходело в Рим. Управлявал си от военния лагер. Там му било най-хубаво.
Сега нямаме спорове помежду си
В миналото имахме, но тогава не се познавахме добре. Давах високи оценки на нещата и иманярите също вдигаха цените. Вярно е, че цените в България са по-ниски, отколкото тези в Европа. Но съм на мнение, че не трябва да подценяваме изкуството по нашите земи. Трябва да си отстояваме националното самочувствие. У нас изкуството е цъфтяло винаги, защото сме граничели с велики империи. Отиваме в Европа и цените трябва да се изравнят.
Много хора инвестират в такива неща. Доказано е, че за 10 години стойността на земята се вдига 4 пъти, на недвижимите имоти - 7 пъти, докато цената на историческите ценности - 15 пъти.
Те са добра, но и най-рискованата инвестиция
Когато влезем в ЕС, трябва да приемем тяхното законодателство. У нас действа законът от 1969 г., който е много либерален - позволява частните колекции, но не обяснява как трябва да се събират.
Европейският съюз означава свободно движение на хора, идеи, капитали. На българския народ още не му е ясно, че влизаме в нова държава. С една лична карта можем да ходим до Гибралтар и обратно. Независимостта ни се ограничава 99%. Може да решаваме само как да са облечени полицаите ни например. Моето сърце на историк не страда, защото в Европа незаконните разкопки са забранени, а частните колекции са позволени. Оптимист съм за бъдещето на България. Ние ще разбогатеем и при нас ще се повтори това, което стана в Русия. Техните олигарси изкупуват и връщат в родината онези ценности, които в бедните години на Ленин и Сталин бяха разпродадени от държавата за локомотиви и жито.
Да, много неща изчезнаха зад граница по време на прехода у нас. Слава Богу, че имаше хора като Боян Радев, които спасиха част от тях и ги задържаха в България. Изнасяха тия релефи с мулета за Гърция, а Боян с риск за живота си ги връщаше от границата. Дори да не правеше дарения и да ги държеше в частната си колекция, те си остават част от националното богатство.
