Байерн М представи вчера новото си попълнение - белгийския защитник Даниел ван Буйтен
Снимка: Саймън Йоханес, АФП
Случаят "Гърция" е предупреждение за всички, които толерират държавната намеса
Георги Тодоров
Между държавната власт и футбола винаги е имало романтична връзка. Достатъчно е да погледнем трибуните на някой мач от световното първенство, където канцлерът на Германия Ангела Меркел едва конкурира Франц Бекенбауер по постоянно присъствие. Нейният предшественик Герхард Шрьодер не пропускаше да се покаже с шал на Борусия (Дортмунд). Това е нормално, защото политиците навсякъде по света съзнават общественото значение на футбола (и спорта) и го използват.
Ненормалното е, когато държавният апарат започва да се меси във вътрешните дела на футболните институции. Футболът е обществен феномен и трябва да се управлява от обществени институции, а не от държавата. В противен случай романтичната връзка се превръща в кръвосмешение. И като всяко подобно престъпление то е потулено, скрито от съседите, но съществува и всеки знае за него. В Гърция си признаха и се опитаха да го легализират чрез закон. Реакцията на ФИФА бе очаквана и логична, както и това, че държавата най-вероятно ще отстъпи. Скандалът стана грандиозен, тъй като Гърция, от една страна, е член на ЕС, а от друга - действащ европейски шампион. Друг е въпросът за некомпетентността на гръцкия спортен министър, който, ако беше чел правилника на ФИФА, би трябвало да очаква тази реакция. Дали ни харесва или не, няма значение - правилникът е такъв.
А реакцията на ФИФА не бе просто санкция за Гърция, а предупреждение за всички страни, които все още толерират намесата на държавата във футболните дела. Те не са малко - почти всички африкански страни, много от тези от бившия соцблок и др.
Имаше обвинения, че президентът на Руската футболна федерация Мутко е избран именно чрез политически натиск. А знаем какво влияние има Русия в световния футбол. Подобен случай имаше и в България преди 6-7 години, но добре, че позицията на ФИФА все още не бе толкова категорична. Оставяме настрана екстремните случаи от миналото в азиатски държави (един от синовете на Садам Хюсеин бе шеф на футболната федерация и подложи националите на нечовешки мъчения след един провал). Но какво да кажем, когато очевидно такава намеса има в страни, кандидатствали за домакинство на световно първенство (като Либия, където шефът на федерацията е син на Муамар Кадафи)?
Разбира се, политиката на ФИФА и УЕФА за ограничаване на държавната намеса във футбола не е съвсем безкористна. Аргументьт, че така може да се ограничат корупционните практики, е неиздържан, защото корупция има не само в политиката, но и във ФИФА. Ако държавата може да сменя шефове на федерации или да закрива федерации (както стана в Гвинея), ФИФА губи ценно влияние.
Все пак нека връзката политика - футбол остане романтична. Инфраструктурата на националните и наднационалните футболни институции е достатъчно сложна, за да се обвързва с държавната. Колкото по-сложен и обвързан е един управленски апарат, толкова по-тромав и корумпиран става той.
969 г. - Завоювалите Египет Фатимиди основават новата столица на държавата Ел Каир (Кайро). В момента градът е най-големият в Африка. 1415 г. - Ян Хус е изгорен на клада. Ректорът на Пражкия университет оглавява народното движение в Чехия против германското влияние и Католическата църква. 1893 г. - Умира големият френски писател Ги дьо Мопасан. 1946 г.- Роден е американският актьор Силвестър Сталоун. Голяма популярност му носят ролите в "Роки" и "Рамбо". 1912 г. - В Стокхолм са открити Петите олимпийски игри. 1919 г. - Британският дирижабъл R-34 се приземява в Ню Йорк и става първото летателно средство, което пресича Атлантическия океан. 1958 г. - Петкратният шампион във Формула 1 аржентинецът Хуан Мануел Фанджо обявява края на своята състезателна кариера. 1971 г. - Умира кралят на джаза Луис Армстронг. 1989 г. - САЩ унищожава своята последна ракета "Пършинг".
