Една бездомна котка ме научи
да обичам, разкрива актрисата
През април по кината тръгва продължението на еротичния трилър "Първичен инстинкт". Шарън Стоун отново ще се превъплъти в Катрин Трамел. В интервю за "Билд" тя разказва за най-важната среща в своя живот, търпението и спокойствието на възрастта и проблемите със слабите мъже.
От децата всички се учим как да бъдем себе си. Чрез тях станах по-любопитна, по-честна, признава Стоун
Снимки: АФП и Интернет
в. "Билд ам Зонтаг"
- Преди 14 години съблазнихте Майкъл Дъглас в "Първичен инстинкт", а от 6 април зрителите вече могат да гледат продължението на филма...
- Искате да знаете защо втората част се появява чак сега? Не ми харесваше сценарият. Редактирахме го и мисля, че се получи добре.
- Всъщност се интересувам дали сте подписвали договор, който да регламентира как ще изглеждат голите сцени.
- Наистина ли мислите, че това е добър въпрос?
- За вас очевидно не е. Какво не ви харесва в него?
- В живота ми има по-интересни неща. Бих искала например да говоря за моята котка.
- Това по-интересна тема ли е?
- Да, защото животът ми се промени, когато започнах да се грижа за нея.
- Какво искате да кажете?
- Тя дойде пред къщата ми, изпъна се на стълбите на входната врата и отказа да си тръгне. Ден след ден й казвах: "Отиди пред някоя друга къща, на тази улица има достатъчно котки."
- Защо искахте да я изгоните?
- Казвах й:
Не обичам животни, теб
още по-малко, иди си най-после
Животът ми е неспокоен, пътувам непрекъснато и не те искам тук. Тя обаче не ми обръщаше внимание. Седеше си пред вратата гладна и мръсна.
- И после?
- Една вечер я пуснах в къщата. Погледнах я и казах: "Какво искаш всъщност?" Изглеждаше така, сякаш тя ще отговори, че просто иска да влезе у дома и да разгледа къщата. Разреших й, но й забраних да отива в спалнята. Тя обаче обиколи стаята и се сгуши в краката ми. Обясних й: "Добре, можеш да останеш една нощ." Постлах й една кърпа в банята и сложих до нея часовник. Бях чела, че животните се чувстват по-добре, когато близо до тях има часовник. Това ги успокоявало. Дадох й мляко и заключих. На сутринта отворих вратата и видях котката да лежи смазана от умора. Реших да я изкъпя. Не знаех, че не бива.
- Защо това промени живота ви?
- Трябваше да я мъкна две седмици със себе си, да я храня и да се грижа за нея. Тя беше толкова слаба, че не можеше да ходи.
- Защо ни разказвате тази история?
- Ако искате, вярвайте, но котката ме научи да обичам, да изпитвам съчувствие, да бъда мила и благородна, да се грижа за друго същество, да поемам отговорност. Тя промени живота ми.
- Кога се случи това?
- Преди 14 години. Благодарение на нея станах друг човек. Вече не се интересувам само от себе си, станах по-мила, научих се да приемам другите хора.
- А какво научихте от осиновените си деца Роан Джоузеф и Леърд Вон?
- От децата всички се учим как да бъдем себе си. Чрез тях станах по-любопитна, по-честна. Вече се наслаждавам на живота.
- Как се чувствате на 47 години?
- Любопитна съм какво следва в живота ми.
Вече съм
по-търпелива
Разбрах, че не мога да контролирам всичко. Ако изчакаш, хората разбират грешките си. Не е необходимо да им обясняваш къде са сбъркали.
- Това е добре за тях, но какво ви носи на вас?
- Сега си припомням предишни случки, давам си минута време и ги сравнявам със сегашните ми преживявания. Така разбирам как да правя нещата по-добре. Всяка жена може да опита. Трябва само да отдели достатъчно време, за да намери връзките между събитията.
- Не можехте ли да правите това и преди?
- Ако си жена над 40, не реагираш веднага, а първо вдишваш дълбоко и чак тогава взимаш решение. Това е най-силният, най-смисленият и най-интересният период в живота на жената. Сигурно точно затова мъжете искат да изгонят жените си, след като те навършат 40. Те се страхуват от силата им.
- Това важи ли за вас?
- Да, но го разбрах, откакто изпитвам новото чувство към живота. Сега преживявам най-великолепния си период.
