Артур Вернер
В бурните 90-години в общия поток на търсачи на щастието зад океана се оказаха Татяна Тарасова, Наталия Дубова и Наталия Линичук, а дългогодишната прима Елена Чайковска започна постепенно да слиза от сцената и тронът на водещия треньор при танцовите двойки остана вакантен. Затова появата на границата на ХХ и ХХI век на човек, дал на Русия две двойки световни първенци при юношите, беше радостна. Искаше ни се да вярваме, че хвърленото знаме е попаднало в надеждни ръце и че на алеята на най-добрите наставници ще порасне нов дъб. Не в смисъл, че плодовете му ще са деликатес за свинете, а че ще е зелен и могъщ. Уви, дъбчето се оказа недораслица. Той изхвърли два талантливи дуета, разби няколко двойки. Намали възпитанието на танцьорите и увеличи натиска върху съдиите. Увлече се в плетене на задкулисни интриги и премахване на конкуренти. Убеди надарения самобитен хореограф Сергей Петухов, че му е по-изгодно да свие крилете си на творец и да се впрегне в ярема на занаятчия. След кошмарния за Алексей Горшков сезон 2004-2005 (когато съдиите стъпкаха Денкова - Стависки) се наложи да се замисля и да търся причините на това странно поведение. Свързах се с бившите му наставници, колеги на леда и в треньорския цех, прогонени и непрогонени ученици. Изводите се оказаха тъжни.
И така, запознайте се: Горшков Алексей Юриевич. Роден на 30 януари 1967 г. в Свердловск. Майстор на спорта по фигурно пързаляне (танци). Заслужил треньор на Русия. Образование - висше, задочно. До 1993 година Горшков е асистент на Олег Епщейн, който дълги години е бил негов наставник. В групата им е красавицата Людмила Кирилова, която по-късно става съпруга на Алексей.
Горшков няма професионален опит, но се натиска за самостоятелен треньор. Епщейн оставя при себе си онези от учениците, които смята за най-добри, а останалите дава на Олег Миронов и Горшков.
При разпадането на групата Горшков и Миронов смятат двойката Олга Шарутенко - Дмитрий Наумкин за професионално непригодна и никой не ги иска. Ако трябва да цитираме самия Горшков: "Тези нищожества не са ми притрябвали." В крайна сметка обаче той се вслушва в съветите на по-опитни специалисти и все пак взема децата. Именно с тях Алексей успява да усвои основното в професията. Ако не беше тази двойка и опитният хореограф Павлюченко, който дълго време помага на начинаещия треньор, светът на фигурното пързаляне едва ли щеше да чуе фамилията Горшков, придружена от името Алексей.
Естествено, за световната титла на Шарутенко и Наумкин при юношите заслугата на Горшков е голяма. Но след като учениците му спечелват високото звание, започва да го тресе звездна болест. Започва непрекъснато да унижава и дори да псува учениците си. По-късно това поведение се превръща в обичайно към всички спортисти. Може би в това се крие не толкова вината, колкото бедата на Горшков, обусловена от
острия дефицит на образование и култура За интелектуалното му равнище говори фактът, че веднъж на въпроса дали ходи на театър Горшков отвърнал: "Да, веднъж бях в драматичния театър на операта и балета." (С тази фраза после години наред му се подиграват в Свердловск. В града има драматичен театър, куклен театър, театър на младия зрител, опера, балет и театър на музикалната комедия). Естествено, нито Олга, нито Дмитрий не изтърпели грубостта на наставника, причината за която разбрали доста бързо. На хоризонта на младия и по онова време все още беден треньор се появила двойката Албена Денкова - Максим Стависки, които били в състояние да му плащат добре. По онова време Горшков вече имал съпруга и дъщеря, а работел на практика за жълти стотинки. Така че веднага пренасочил цялото си внимание към българите. По-малко от месец преди първенството на Русия Горшков оставил дуета Шарутенко - Наумкин на хореографа и заминал за София. Разбирайки, че няма на какво повече да се научат при Горшков, танцьорите го напуснали и преустановили кариерите си. Вината за напускането на двойката Алексей хвърлил върху Валентин Писеев.
Когато бившата жителка на Свердловск Алла Шеховцова оглавила школата по фигурно пързаляне в Одинцово (Московска област), тя поканила на работа своя земляк. Със себе си Горшков, който работил 2,5 г. в София, взема класния треньор Сергей Чемоданов, двойките Наталия Романюта - Даниил Баранцев, Оксана Домнина - Максим Болотин, Наталия Лепетюха - Сергей Марин и други талантливи фигуристи, които по-късно Алексей изхвърля зад борда на руските танци върху лед. От София идват българите.
Горшков успява да се отърве от Шарутенко и Наумкин след световното за юноши през 2001. После избутва настрана Романюта и Баранцев, които в София стават за втори път шампиони. Друг възпитаник на Горшков казва следното: "Ако от началото до края на тренировките те псуват и наричат педераст малоумен и изрод неблагодарен, трудно може да се стърпиш и да не реагираш."
А след световното първенство в Дортмунд поредните изкупителни жертви на Горшков стават, колкото и да е странно, Албена Денкова и Максим Стависки. Вместо да вложи всичките си сили, умения и връзки за победите на българското дуо през сезоните 2004/05 и 2005/06 и да стане едва ли не най-младият треньор на европейски шампиони, призьори на световно първенство и олимпийски игри, учителят по танци пренася своята милост върху двойката Домнина - Шабалин, която по-рано сам е сформирал. Българите пък получават псувните, обидите и униженията, които по-рано треньорът е пазил за другите си ученици. На европейското през 2005 Алексей Юриевич уверяваше руските журналисти, че
Денкова и Стависки се ояли, вирнали нос
не искат да тренират и се отнасят несериозно към подготовката си. На тези страшни твърдения обаче не вярва нито един от онези, които поне малко познават тези фигуристи. Изкарали 8 нелеки години с Горшков, Албена и Макс дълго не искаха да разберат, че им правят мръсно собствените хореограф и треньор. Но петото място на световното първенство в Москва беше последната капка, с която чашата на търпението им преля. Две седмици след края на сезона Денкова и Стависки си тръгнаха. По онова време - заникъде.
Защо Горшков се е решил да загуби тази златна двойка? Съществува мнението, че той просто не е издържал на натиска на директора на школата Алла Шеховцева и мъжа й, президента на руската федерация по фигурно пързаляне Валентин Писеев. Отказал се е от българите заради бъдещето на Оксана Домнина - Максим Шабалин и собствената си дъщеря Настя. Но ми се струва, че причината не е само в семействата на Писеев и неговото собствено. Най-вероятно Алексей Горшков е болен човек и в букета на неговото заболяване съжителстват мания за величие и комплекс за непълноценност. Той просто не може да понесе, когато хората мислят или говорят по-хубави неща за някой друг вместо за него. Дори да става дума за собствените му ученици. Така и непреодоляната провинциалност му пречи да се досети, че треньорът на шампионите е също толкова шампион, колкото и спортистите му. Трудно е да разберем защо той не е успял да стигне до това прозрение, въпреки че години наред е бил близо до звезди като Елена Чайковска и Татяна Тарасова. Помагащата на мъжа си Людмила постоянно го убеждава в неговата хипергениалност и явно съпругът в един момент сам е повярвал в това.
Наистина ли Горшков не е разбирал, че напускането на Денкова и Стависки ще доведе не само до загуба на нелоши пари и на лятната база в България, но и на двойката, по която се равняваха останалите му възпитаници? А ако го е разбрал, защо е тръгнал по този път? Известно е, че последният разговор с Албена и Максим преди напускането им е бил напълно неочакван за треньора, който горчиво съжалявал, че не е успял да предвиди реакцията на българските танцьори. Но ако Алексей не се е светнал, че причината за загубата на дългогодишните му ученици е в самия него, значи е крайно време да се обърне към добър психиатър.
Засега положителни промени в характера на Горшков не се забелязват. След като прехвърли вината за предателството на Денкова и Стависки, от началото на сезона той полага огромни усилия да отмъсти на неразумните българи и буквално "да ги вкара под леда".
За целта Горшков и Петухов спешно се сприятелиха с великия комбинатор Борис Хайт - шеф на Израелската федерация по фигурно пързаляне. На европейското в Лион г-н Хайт едва ли не всяка вечер водеше новите си другари по ресторантите и ги гощаваше с местни кулинарни деликатеси. Да им е сладко!