Защо европейските мачове на “Енфийлд” са специални
снимка на деня
Голфърът Дейвид Игър се усмихва зад купата, която получи за победата на турнира "Боинг Грейтър Сиатъл Класик". Игър завърши с резултат 17 под пара
Снимка: Джон Фрошауер, АП
Играчите на ЦСКА ще усетят, че стъпват на една невероятна сцена, като пристигнат в Ливърпул
Колин Ууд "Дейли Мейл"
Не знам дали Ливърпул ще успее да повтори успеха в Шампионската лига от миналия сезон, но едно нещо е сигурно и то е, че никой отбор няма да иска да дойде на "Енфийлд" и да играе пред трибуната "Коп" в мач от евротурнирите. Не мисля, че срещата с ЦСКА (София) в средата на тази седмица може да се сравнява с някои от големите мачове миналия сезон, когато шумът бе огромен, а атмосферата страхотна. Но все пак българските играчи ще усетят, че стъпват на една специална арена, когато пристигнат на "Енфийлд".
Европейските мачове на Ливърпул са винаги специални и са такива, които всеки очаква. Не мога да обясня защо са толкова специални, но мислих много по въпроса. И се сетих за страхотното семейно чувство, което се появи на стадиона, когато пристигна Бил Шенкли. Макар Ливърпул да нямаше толкова успехи в първите cи години, "Енфийлд" беше фантастично място да гледаш футбол.
Винаги ще помня мача срещу Интер през 1965 г. Ливърпул току-що бе спечелил Купата на Англия за първи път и на "Енфийлд" имаше повече от 54 000 фенове. Беше първият полуфинал за КЕШ и преди мача Джери Бърн и Гордън Милн представиха купата на феновете. Ливърпул спечели с 3:1, преди да загуби в Италия главно заради грешни съдийски решения. Атмосферата на "Енфийлд" онази вечер беше нещо друго.
Това е история, която се повтаря отново и отново през годините. Преди последния сезон най-добрата атмосфера, на която имах привилегията да присъствам, беше великият мач със Сент Етиен през 1977 г. Няколко срещи миналия сезон ми напомниха на онази вечер. Мачът с Олимпиакос беше много драматичен. А победата над Челси беше също толкова велика, колкото тази над Сент Етиен. Феновете замалко не отнесоха козирката на "Енфийлд" с мощните си песни.
Хората в Ливърпул са специални и точно затова те могат да направят такива европейски вечери незабравими. Те отиват на стадиона и пеят до припадък за любимия си отбор. Независимо от резултата. Семейният дух, който Бил Шенкли внесе в клуба, е продължен от Рафаел Бенитес, Стивън Джерард и компания. Испанският мениджър със сигурност върна добрите стари времена на "Енфийлд". Вярно, че Ливърпул не се справя добре у дома, но отново е европейска сила, с която да се съобразяват.