- Тони, какво не ви достигна, за да победите Полша?
- Не бих казала, че нещо не ни стига. Започнахме с два невероятни гейма, притиснахме съперничките със сервис, те се уплашиха и направиха много грешки. След това обаче те намалиха подаръците и станаха отборът, който познаваме. Тогава трябваше да ги надиграваме, а това е изключително трудно. Просто Полша е с класа над нашия отбор. Ето това не можахме да направим - не се нагодихме към смяната на тактиката на полякините.
- Вие се включихте в националния отбор само с 12 дни тренировки. Според вас добре ли се представи тимът?
- Действително след 3 месеца почивка аз имах възможност да тренирам едва 12 дни. Беше ми трудно, но се стараех да помогна колкото мога повече на отбора. Като цяло мисля, че оставихме добро впечатление с играта си. Искам да благодаря изключително много на зрителите във Варна за хубавите емоции и за атмосферата в залата. За мен беше страхотно удоволствие да играя пред тази публика.
- А какво все още липсва на националния тим, за да може да се равнява с големите?
- Първото нещо е опитът. На всички. И аз говоря за опит не като техника на игра, а като психика. Това го казах преди и продължавам да го твърдя. Може би отборът трябваше да се подмлади по-плавно - така, както става в другите държави. По този начин младите състезателки щяха да добият рутина.
- Какви са очакванията ви за европейското първенство?
- Нашата група е жестока, в нея няма слаби. Отборът ни е млад и за повечето състезателки това е първо европейско. Със сигурност не трябва да се поставят високи цели. Важното е да се изградят характерите на момичетата в тежките битки.
- Вие ще играете ли на европейското?
- Това е въпрос, по който тепърва ще разговарям с треньорите и ръководството на БФВ. Ако е необходима моята помощ, готова съм да се включа, както винаги съм го правила в името на България.
- А за следващата година какви планове имате?
- Със сигурност мачът с Полша бе последният мач за националния отбор пред българска публика. Досега никога не съм обявявала, че спирам, но вече споделих категоричното си намерение с президента на федерацията инж. Данчо Лазаров.
- Продължавате обаче да играете в Италия.
- Да, имам договор с Перуджа - клуб, който е шампион и носител на Купата на Италия и ще играе в Шампионската лига. Този сезон съм си поставила високи цели, защото смятам да играя още една, максимум две години. Всичко зависи от това как ще се държи коляното ми и дали мога да издържа физически. Имам глава, опит и качества, но понякога се уморявам от болки и проблеми. Сигурно са източили 1 литър вода от коляното, били са ми над 40 инжекции. Но аз не съм мислила надалеч, не обичам да си правя дългосрочни планове, защото те не се получават.