Петър Петров живее от 15 години в Лондон. Освен председател на местния фенклуб на армейците той е собственик и треньор на българския отбор София. Юноша на ЦСКА, с гордост си спомня, че е бил едно от децата, които са гонили топките на мачовете с Ливърпул и Байерн. "Само че тогава нямаше едно свободно място на стадиона. Не като сега. И за мен вината е не само в икономическото положение на българина, но и в мисленето му. Предпочита да даде парите си за ядене и пиене, а не за нещо, което се наблюдава, независимо дали е спорт или култура", ядосва се Петров. Целта на разговора ни е друг. Предстоящото гостуване на ЦСКА в Ливърпул. И по-точно с какво трябва да се съобразява българската агитка, която ще подкрепя гостите на "Енфийлд". Предлагаме ви мнението на Петров.
БЪЛГАРСКИТЕ ФЕНОВЕ
Нашите фенове трябва да бъдат много внимателни на английска земя. След случая с Майкъл Шийлдс и най-дребното провинение може да бъде използвано от английските медии и власти. Знаете, и без това те представиха доста едностранчиво процеса срещу Шийлдс във Варна. Изкараха ни едва ли не страна с варварско правосъдие. Нито един вестник не публикува дори какво са правили феновете на Ливърпул в хотела, преди да стане инцидентът. Ще помоля сънародниците си да внимават с питиетата. Ние сме културни и възпитани хора, проблемът е да не прекрачим границата с алкохола. Ако на някого му се харчат пари, нека отиде в музея на "Бийтълс". Желателно е българите да се движат на групи и да се грижат за своя приятел, в случай че той все пак прекали с чашката. Не давам акъл, всеки е свободен да живее както си иска. Просто моментът е такъв, че и невинна постъпка може да бъде използвана с политическа цел.
А и ако оставим настрана случая с Майкъл Шийлдс, трябва да създадем добро впечатление в държавата, която председателства Европейския съюз.
ПРОВОКАЦИИТЕ
Лично аз не вярвам феновете на Ливърпул да опитат някакви провокации срещу нашите запалянковци. На стадиона всичко се следи и записва с камери, провинилият се може да отнесе доживотна забрана да стъпва на футболен мач. По улиците също изключвам вероятност за индиценти, самите роднини на Майкъл Шийлдс призоваха за повишено внимание. Имиджът на местните фенове също е сериозно застрашен. Все пак не е нужно да се отсяда в пъб, който е пълен с привърженици на Ливърпул.
МАЧЪТ
Аз лично очаквам добър резултат за ЦСКА, естествено не си мисля за сензация. Просто Ливърпул няма да са толкова мотивирани, а и нашите ще бъдат оставени да играят футбол. Трябва да го използваме, за да повишим имиджа на клуба.
ИМИДЖЪТ НИ В ЛОНДОН
Мога да говоря за този град, защото живея в Лондон, а и там е концентрирана българската колония. Имаме добър имидж, доколкото въобще съществува такъв. Просто столицата на Англия е мултинационална, там не правят разлика между националности, цвят на кожата и религии. Англия е владяла дълги векове половината свят, може би това отношение е изградено с годините. Това ми харесва у местните хора. Приемат те просто като Иван, Петър, Мохамед. Ако си мюсюлманин например, отношението на англичаните няма да се промени с нищо дори след атентатите в метрото. Познават те и те уважават като приятел, колега или състудент. Нищо не може да им промени мнението. Страхотна нация са, винаги гледат да разрешат проблемите с добро, с дипломация. Пак казвам, този манталитет се е изградил с вековете, в които са господствали над света.
ЕМИГРАЦИЯТА
Иначе няма спор, доста от българите мизерстват в Лондон. По-точно водят скотски начин на живот. Работят, делят залъка на две и пресмятат всяко пени. Не можеш да ги измъкнеш от квартирите им. Ще ви прозвучи може би странно, но за доста сънародници цената на екскурзията до Ливърпул (б.а. - 40 лири) им се струва висока. Малко като индийците - не ми е ясно къде ще ги носят тези пари, като не ги харчат на този свят.
Все пак започваме да осъзнаваме, че не печелим нищо, като се хващаме на всякаква работа срещу по-ниска надница. В това отношение дъното стигнаха поляците, които в момента буквално заливат Острова. Живеят по 12 души, наблъскани като животни, подбиват два пъти цената на труда и пращат веднага всичко в родината си. Толкова ограничени са може би само ирландците.
Записа ИВАЙЛО ЙОЛЧЕВ