Д-р Джеймс Хамилтън

Как се справят с напрежението
За Арсен Венгер футболът е всичко. Той гледа футбол през цялото си свободно време, няма нещо, с което да го замени. Когато футболът не върви, нищо не върви. Вземете например аферата "Коул": напрежението и раздразнението бяха изписани на лицето му по време на пресконференциите.
Семейството на Жозе Моуринъо е по-важно за него, отколкото футболът, затова той не се страхува от загубите. Той не обича да губи, но се стреми непрекъснато да опитва нови неща. Срещу Барселона през миналия сезон той назова стартовия състав на съперника преди мача - и го позна.
Как използват медиите
Венгер присъства на пресконференциите заради правилника на Висшата лига, докато Моуриньо създава собствени правила. Когато хората не спазват правилата, Венгер полудява. Мисля, че на него му харесва да бъде представян като мъдрец, нещо като Йода.
На Моуриньо му харесва да бъде харесван и на пресконференциите той е любезен и демонстрира чувство за хумор. За него контактът с медиите е част от работата, което го отличава от сър Алекс Фъргюсън, който мрази пресата. Моуриньо също така преценява как трябва да използва медиите, за да помага на играчите си. Обича да е център на вниманието и отклонява вниманието на журналистите от играчите, забърквайки от време на време някой и друг скандал.
Как управляват играчите
И двамата зареждат играчите си с увереност: ще победим, и то по този начин, правилния начин. Но те не са диктатори, а карат хората да станат техни последователи.
Венгер, както твърди Тони Адъмс, не използва емоции. Той предпочита да насърчава положителните черти на играчите, отколкото да натяква отрицателните. Така той превърна Тиери Анри в един от най-добрите нападатели в света, залагайки на неговата скорост.
Едно е да видиш кой играч има нужда от потупване по рамото и кой - от ритник в задника, а съвсем друго е да действаш в тази насока. Моуриньо използва емоциите. Той е страхотен актьор и може да се превъплъщава в много различни роли за различните хора. Португалецът се отнесе към Ернан Креспо като към блуден син при завръщането му, но посъветва Рикардо Карвальо да се подложи на тест за интелигентност.
Тактическа приспособимост
За Венгер не съществува резервен вариант. Преди два сезона Арсенал показваше може би най-добрия футбол, виждан някога в Англия, но "топчиите" никога не успяват да се адаптират към европейските мачове, които изискват промяна в тактиката.
Изглежда, Моуриньо притежава способността да си представя даден мач и по този начин да разбира как биха го променили някои тактически смени. По същия начин Зинедин Зидан предвижда как ще се развие някоя атака, а шахматистите предричат ходовете на съперниците си. Моуриньо успя да се адаптира дори и в онази тежка ситуация, когато Ариен Робен и Деймиън Дъф бяха с контузии, като извлече максимума от Джо Коул.
Манипулация на другите отбори
Венгер не говори много за другите отбори, като изключим случаите, в които в момент на раздразнение изплюва няколко думи срещу Манчестър Юн или Фъргюсън. Предпочита да се концентрира вчрху собствените си играчи и техните възможности. Манипулирането на противника или не му е минавало през ума, или това противоречи на моралните му принципи. И в двата случая това е добре за опонентите му.
Някои играчи изпадат в следната ситуация - виждат мениджъра на техния тим край тяхната скамейка, а край другата виждат Моуриньо - с палтото, с искрящите очи и премерена показност, и разбират, че с него шега не бива. Моуриньо се опитва да завързва приятелства - с мениджъра на Скънторп Брайън Лоус, с когото се поздравиха след мача за купата, с Пол Джуъл, при когото отиде след измъчената победа на Челси срещу Уигън, с Фъргюсън, с когото играе играта "Да тормозим многознайкото", карайки Венгер да се чувства не на място. С чар, премерени приказки или откровена арогантност, Моуриньо излъчва ореол, който въздейства на останалите отбори още преди първия сигнал.