Алберто Черути
"Гадзета дело cпорт"

Виери, Джилардино и Дел Пиеро. А също Тоти и Касано. Както винаги, нападателите са тези, които пораждат спорове. Защо играят или защо не играят. Те са хората, които правят или не правят разликата пред противниковата врата, които гарантират заглавие във вестниците, още преди да спечелят нещо на терена. Така е особено в националния отбор на Италия, още от времето на Мондиал 1982, когато треньорът Енцо Беардзот бе разпънат на кръст от част от някои свои критици, задето взе в Испания Паоло Роси, преди това наказан за две години, за сметка на голмайстора на първенството Роберто Пруцо.
В очакване да разберем какво ще стане идното лято в Германия, тоест дали Липи ще пусне отново Тоти зад нападателите или ще продължи да налага рискованата схема с трима в атака (един в центъра и двама по крилата), първият мач за новия сезон ни даде един друг отговор или по-скоро едно окончателно потвърждение, при това много по-важно. Тихичко, в съответствие със своя характер, Андреа Пирло стана незаменим играч в националния отбор, единственият, който няма готов заместник, точно като е в Милан.
Цифрите сочат, че той е отбелязал 4 гола в 16 мача (непълни) със синята фланелка и макар този в сряда срещу Ирландия да беше първият му от игра след три успешни фаула, става дума за много висока резултатност за един халф. За да придобием по-пълна представа, е достатъчно да си спомним, че Роберто Манчини като втори нападател или атакуващ халф вкара също толкова голове за Италия, но в 36 срещи.
Лекотата, с която надиграва противниковите вратари още от времето, когато беше младежки национал, обаче не е достатъчна, за да гарантира на Пирло новото и безусловно доверие на Марчело Липи. Селекционерът първоначално беше доста скептичен, защото смяташе, че той не е подходящ за стандартната схема с четирима халфове в линия. Впоследствие обаче Липи промени мнението си, оценявайки тактическата гъвкавост на Пирло. С Тоти или без него отпред, с двама съиграчи от двете страни като в Милан (Гатузо и Зеедорф) или в сряда в Дъблин (Гатузо и Де Роси), или с трима като в последната квалификация в Норвегия (Каморанези, Де Роси и Дзамброта) Пирло доказа, че притежава личността и класата на истински лидер. Затова Липи след победата в Ирландия без специална покана започна да хвали надълго и нашироко режисьора на Милан зa способността му да освобождава съотборниците си с дълги пасове от дълбочина, но също и заради начина, по който се противопоставя на съперниците. В началото на петия си сезон при росонерите, след като бе привлечен, но веднага след това избутан настрани в националния тим на Трапатони, 26-годишният Пирло вече е достатъчно зрял, за да поведе напред отбора на световното. А сега да се приготвим да изслушаме поредните спорове за ползата от Дел Пиеро и за принудителното съжителство между Джилардино и Виери, прекалено еднакви, за да играят заедно. Но без повече да спорим за Пирло, последния сигурен коз на Липи.