- Роже, вие сте богат човек. Вече имате около 20 милиона долара, спечелихте три пъти "Уимбълдън" - парите и славата ще ви стигнат до края на живота. Какво ви мотивира да продължавате с тениса?
- Не е толкова лесно да спреш. Когато си свикнал с този безумен ритъм, е трудно за едно денонощие да минеш на пенсионерски режим. Освен това съм обвързан със спонсорите, с медиите, с феновете. Не мога една сутрин да се събудя, да плюя на всичко, да не отида на тренировка и да хвърля на вятъра всичките си обещания. Не бих могъл да постъпя така, дори и да ми се иска. Мечтаех да стана велик спортист. Изпадна ми такава възможност и не мога да я проиграя.
- Какво принуждава тенисистите да участват в толкова много турнири? Изискванията на спонсорите, желанието за по-добро място в ранглистата или парите?
- Ние, тенисистите, не сме футболисти. Не можем да си позволим едноседмична отпуска, за да отидем на ски или да се излегнем на плажа. Тенисистът сам избира в какви турнири да участва. Бройката им зависи от физическото състояние, от плановете за кариерата, от това колко е алчен самият състезател. Е, и от спонсорите, разбира се. Не мога да пропускам турнир от Големия шлем без уважителна причина. Въпреки че сега не играя толкова, колкото навремето. Миналата година например участвах само в 17 турнира. А някои тенисисти стигат до 35.
- За какво харчите милионите си?
- Купих къща на родителите си, на себе си - също. Обожавам спортните коли и по-специално кабриолетите на Мерцедес. Пътувам по света само в първа класа. И все повече и повече ми харесва да нося дрехи от най-известните италиански дизайнери. Особено много ми харесва линията на Прада. Прекpасно е, когато не се налага да мислиш за пари. Но те определено облекчават живота.
- С Дейвид Бекъм минавате за метросексуални. Съгласен ли сте с това определение?
- Често казано, не зная кой е метросексуален и кой не е, но аз се грижа за външността си. Ходя често на фризьор, а и приятелката ми е доста взискателна.
- Момичетата притесняват ли ви?
- По-скоро не. Щом приятелката ми още не е умряла от ревност, значи всичко е наред. Но мисълта, че момичетата ме харесват, е приятна.
През януари 2003 г. Федерер неочаквано уволни треньора си Петер Лундгрен. Разривът породи много слухове. Според един от тях шведът се опитвал да ожени Роже за своя роднина. Решението за раздялата било взето от приятелката на Федерер Мирослава Вавринец на остров Мавриций, където двамата били на почивка.
За Роже Мирослава е и личен агент, и пресаташе, и стилист, и спаринг партньор, дори треньор. Двамата се запознават на олимпиадата в Сидни през 2000 г., където Вавринец представлява Швейцария.
- Днес почти всички известни спортисти се опитват да изглеждат щедри и обществено ангажирани. Благотворителността сякаш е задължителна за звездите. Така ли е всъщност?
- Твърде често ние, спортистите, сме толкова богати, че най-естественото нещо е да мислим за благотворителност. Изпитваме вътрешна потребност да помaгаме на хората, които по една или друга причина не са успели да постигнат същото в живота. Аз например дарих 15 000 долара и не малко количество ракети за децата, които пострадаха от цунами. Имам собствен благотворителен фонд в ЮАР, който осигурява всичко необходимо на 30 деца. Грижа се поне два пъти на ден да имат топла храна и да получат добро образование. Майка ми е от ЮАР.
- Вашата колежка Анна Курникова обаче не е спечелила турнир, не е открила нито един благотворителен фонд и се чувства прекрасно?
- Това, което прави Анна Курникова, е положително за развитието на тениса. Тя научи младите тенисистки да привличат вниманието върху себе си не само на корта, но и извън него. Курникова има принос за популяризирането на нашия спорт. Красивите момичета са комплимент за тениса.
След като спечели "Уимбълдън" това лято, Федерер замина за Базел, където гостува на местния футболен отбор, чийто фен е от дете. Федерер искал да стане футболист и сега за утешение често получава подаръци от Базел - футболна фланелка с надпис "2004 Федерер №1" или златни бутонки. Самият Роже признава, че понякога сънува как вкарва голове на "Маракана" и на "Сан Сиро".
- Треньорът на Базел Кристиян Грос казва, че сте отличен нападател. Това вярно ли е?
- Веднъж тренирах с Базел и изпитах несравнимо удоволствие. До 12-годишна възраст мечтаех да стана велик футболист и велик тенисист, но после трябваше да избирам. Избрах тениса, защото в този спорт успехът зависи само от тебе и от никой друг. А във футбола една грешка на вратаря може да провали усилията на всички. Разбира се, не съм никакъв нападател. Грос е преувеличил.
- Кои са вашите любими футболисти?
- Зидан и Тоти.
- Футболистите имат странния навик да поритват с приятели дори в почивните дни. Вие играете ли тенис за удоволствие?
- Никога! Скуош - да, футбол - да, но не и тенис.
- Какво друго правите, когато имате лично време?
- Обичам да безделнича. Тихо, спокойно, със семейството си. Пътувам достатъчно заради спорта и през останалото време нямам никакво желание да излизам. Харесва ми да стоя у дома.
Любимият филм на Федерер е "Добрия Уил Хънтинг" на Гас ван Сент. Смята обаче, че би се спавил с ролята на Джеймс Бонд.
- Джон Макенроу ви счита за най-добрия тенисист на всички времена. Как ви се струва това определение?
- Доскоро не обичах да слушам подобни комплименти. Страхувах се, че няма да мога да ги оправдая. Сега ги възприемам нормално. Харесва ми, когато ме хвалят, но си давам сметка, че когато те определят като най-добрия, ти наистина трябва да си.
- Трудно ли е да бъдеш №1?
- Когато за първи път оглавих световната ранглиста, си казах: "По дяволите, колко е хубаво! Искам да съм №1 още 10 години." Продължавам да го искам и ако се срина, ще се опитам да си върна първото място.
- Иска ли ви се да подобрите рекорда на Пийт Сампрас, който спечели 14 турнира от Големия шлем?
- Първо, не обичам да се сравнявам с останалите. И второ - харесвам рекордите, но не играя заради тях.
- Какво усещане ви дава славата?
- Когато мечтаех да стана велик тенисист, не си давах сметка, че в задълженията ми ще влиза да раздавам автографи с часове, да ходя на скучни партита и т.н. Има моменти, когато предпочитам да остана вкъщи пред телевизора или да изведа на вечеря Мирослава, но разбирам, че трябва да давам дължимото на тениса и на моите почитатели.
- Имате ли някакви слаби места?
- Разбира се, не съм робот. Има елементи в играта ми, които искам да променя. Преследвам съвършенството. Стремя се към идеала, дори в най-малките подробности. Но не разбирам защо много хора ме смятат за затворен. Те не са ме виждали в живота.