Мат Дикинсън

Англия никога не играе приятелски мачове. Това твърдение бе натъртено болезнено вчера (б.р. - в сряда), когато отборът претърпя най-тежката си загуба под ръководството на Свен-Горан Ериксон.
При шведа свикнахме да смятаме тези мачове за незначителни, но докато резултатът може и да няма някакво дългосрочно влияние, треньорът и играчите се почувстваха смутени и дори унизени.
Гостуващите фенове засипаха с подигравки вратаря Дейвид Джеймс заради ролята му в краха, настъпил през втората част и довел до три получени гола в рамките на 8 минути. Уейн Руни намали резултата в края, но в продължението Сьорен Ларсен направи така, че загубата да надмине печално известния провал срещу Австралия у дома.
Нищо чудно, че Алън Смит избра да остане у дома и да играе за резервите на Манчестър Юнайтед, макар че никой не можеше да предскаже кошмара, настъпил след четирите смени, които Ериксон направи на почивката. Ако има някакво утешение, то идва от вярата, че това нямаше да стане, ако шведът бе запазил стартовата си единайсеторка.
Англия не игра особено добре през първите 45 минути, но пък и не се защитаваше като заводски тим, както се случи, щом на терена се появиха Глен Джонсън, Джейми Карагър, Джеймс и Майкъл Оуен. Нападателят на Реал (Мадрид), който всеки момент може да отпътува обратно към Ливърпул, може да бъде оневинен, но останалите трима (и разпиляната халфова линия) допринесоха значително за падението на Англия през второто полувреме.
Изваждането на Гари Невил и Джон Тери от защитата сякаш лиши тима от умението да се брани, макар че защитниците имаха право да очакват по-добра подкрепа от средната линия, която твърде често отстъпваше лесно топката.
Играта на Руни бе най-близкото до добра новина нещо, което се случи в този мач, макар че представянето му и майсторски отбелязаният гол бяха засенчени от провала на тима. Той е неспособен да се носи спокойно по вълните в който и да е мач. Звездата на Юнайтед непрекъснато привличаше окото, дали с проблясъците си напред, или в моменти на отчаяние връщайки се почти до собственото наказателно поле в желанието си да прекара повече време с топката.
Липсата на комфорт с топка в краката отдавна е болестта на Англия, а Руни е най-добрата противоотрова, която сме виждали от години. Усърдието му на терена понякога преминава в безразсъдство, но тийнейджърът изглежда решен да подкрепи претенциите си за новооткрита зрялост.