Боян Петров, Дойчин Боянов, Иван Темелков и д-р Любомир Младенов се събраха отново заедно на родна земя вчера след края на българо-полската експедиция на връх К2 (8611 м) в Каракорум. Нашите алпинисти имаха най-голям принос за оборудването на маршрута с въжени парапети до щурмовия лагер. Иван работи до подножието на Черната пирамида (7700 м), но прецени, че рисковете са прекалено големи за атака на върха. Боян и Дойчин направиха опит на 22 юли, но лошото време ги върна от 8150 м. Джордж Маршал от специализирания сайт everestnews.com и Анджела Бенавидес от mounteverest.net поздравиха нашите момчета за силното им представяне на най-трудния за изкачване връх на планетата. Ето какво разказаха Боян, Дойчин и Иван за приключението К2.
РАВНОСМЕТКАТА
Дойчин: Нашите приятели от норвежката експедиция си бяха поставили три цели, които ние възприехме напълно. Първо, да се върнем живи и здрави. Второ, да качим върха и да се върнем. Трето, да се върнем приятели. Не успяхме да качим К2, но другите две цели постигнахме. Затова за нас експедицията е успешна. Натрупахме ценен опит за подхода към този красив и труден връх. Коренно различен е от това, което сме правили досега.
Боян: Опитахме да възродим една прекъсната от 15 години традиция на клубните експедиции. Ние с Дойчин сме от Вертикален свят и се гордеем, че направихме първи български опит на К2, че стигнахме толкова високо. Чувствахме се достатъчно подготвени да изкачим върха, но природата не ни даде този шанс. По Реброто Абруци работеха няколко експедиции, но нашият малък отбор имаше най-голям принос - фиксирахме въжени парапети най-високо и заслужихме похвалите на останалите колеги.
Иван: И на тръгване си го пожелахме - да се върнем живи и здрави! Това стана. Направихме своя опит, имахме своя шанс, но времето не ни позволи. Аз лично се върнах по-рано от атаката, а те продължиха нагоре.
Д-р Любомир Младенов: Нямах сериозни медицински проблеми с нашите. Помагах повече на пострадали в други експедиции и на носачите. Радвахме се на хубава храна в базов лагер. Имахме най-добрия готвач в района. Затова и момчетата бързо си върнаха изгубеното тегло след атаката.
ИЗПИТАНИЯТА
Дойчин: Най-трудното за мен беше да се откажа на крачка от върха. По-трудно е дори от самото изкачване. Когато на 21 юли излязохме на Рамото (7800 м), видях пред себе си върха измамно близко. Първо забелязах другите, а после усетих, че и аз плача. Наоколо бяха осемхилядници - част от нашите мечти. Този момент ще помня цял живот.
Измъчи ни стачката на носачите по пътя между лагер 3 и лагер 4. Те направо изядоха най-хубавия ден за атака на върха. Движехме се по снежен склон с огромни цепнатини. Това е мястото, където изчезват най-много хора. Мербан, който е пакистански алпинист, изкачил К2 през 1995 г., и останалите носачи отказаха да вървят нагоре без предварително опънато въже. Наложи се да се движим като влак, пред който полагат релсите в момента на пътуването. Имахме 100-метрово въже и две парчета от по 30 м. Екипирахме с тях една отсечка. Носачите преминаваха, ние събирахме въжетата и после екипирахме следващия участък с парапети. Това ни отне много време и сили. Затова не успяхме да стигнем същия ден в щурмовия лагер. Наложи се да правим междинен лагер на 7700 м. Изгубихме най-хубавия ден за щурмуване на върха.
Времето преди атаката мина в изкопаване на площадка от 2 квадратни метра, опъване на палатка, приготвяне на течности. За почивка ни останаха само два часа. В 12 ч. през нощта времето беше прекрасно, но час по-късно вятърът започна да блъска по палатката. В 2 часа тръгнахме по маршрута. Измръзнаха краката ми. Не усещах кога забивам котките. Беше драматичен момент. Изтощих се. Боян вървеше пред мене. Наложи се да спрем и да обсъдим какво да правим. Така взехме решението да се връщаме. Сега го преценявам като изключително правилно. Само Господ ни е пазил. Отървахме кожите с изключителен късмет.
Боян: Наоколо падаха постоянно лавини. Носачите се страхуваха и в най-важния момент отказаха да вървят нагоре. Ние и без това си носехме достатъчно тежък багаж от 15-20 км. Когато те не пожелаха да носят въжетата, се озовахме пред дилемата дали изобщо да вървим нагоре. На слизане също не беше леко. Имах чувството, че вятърът ще ме отвее, въпреки тежката раница. Усещах болка от ледените кристалчета, които се носеха с над 100 км в час във въздуха и се забождаха като иглички в кожата ми.
Д-р Младенов: Нашата експедиция бе единствената, която направи опит за атака. Другите се връщаха рано-рано. Това затрудни работата на Дойчин и на Боян. Те сами трябваше да пробиват пъртина без помощта на височинните носачи.
ПРОБЛЕМЪТ ДИАБЕТ
Боян: Целият метаболизъм на човек, дори да е здрав, се разстройва от голямата надморска височина. Моята тайна е, че успявам да контролирам болестта си и в моето отношение към проблема. Горе направих около 70 записа на кръвната си захар. Ще изнеса цикъл лекции пред диабетици, за да им дам моята увереност, че и така може да се живее нормално.
Дойчин: След тая експедиция въпросът с диабета на Боян не стои изобщо. Изказал съм вече възхищението си към него. Уж аз съм здравият, а бях много по-изтощен.
ПРИНОС ЗА НАУКАТА
Освен изкачването на върха, алпинистите са вършили и експериментална научна работа. Дойчин Боянов е работил за дипломната си работа в НСА, като е измервал саторацията (процентното съдържание на кислород в хемоглобина) на различна височина. Болният от диабет Боян пък е отчитал нивото на кръвната си захар. Има данни и от 8000 м, където апаратчето му почти е замръзвало. Като биолог той е донесъл кутия с животински видове - дребосъци под камъните и гущери - за колекцията на Природонаучния музей и е сигурен, че поне два от тези видове са непознати за науката.
НОВИ ПЛАНОВЕ
Дойчин: Искам догодина да направим с приятели изкачвания на Кан Тенгри в Тян-Шан и на Хидън Пик. От спонсорите на настоящата експедиция обаче излезе идея да опитаме за втори път на К2 още догодина.
Боян: След два месеца ужасен студ ми се иска да се стопля. Още в Исламабад си купих книгата "Гръцките острови". Планирам да ги обиколя с мотор и да си сгрея кокалите. Ще продължа с колекцията на континенталните върхове.

МАРА КАЛЧЕВА