Избирам работата по трудността, не мога без
напрежение, призна селекционерът на Турция
"Ето го, Императора, бързо, трябва да изпреварим всички", крещяха журналисти към операторите от няколкото турски телевизии на летище София. Селекционерът на комшиите Фатих Терим се появи последен в залата за пристигащи. "Ходжа Терим, ела тук", викаха всички, опитвайки се да измъкнат интервю от треньора. Той се спря почти при всеки, като говореше ту на турски, ту на английски, а полицаите с мъка пазеха да не бъде смачкан. В суматохата Терим обеща да даде специално интервю за "7 дни спорт" в хотел "Хилтън". Там той обядва заедно с отбора, след което точен като швейцарски часовник се появи във фоайето. "Имате 15 минути, не мога ви отделя повече, зает човек съм, времето ми е ценно", каза той и се настани в един от фотьойлите.
Снимки: Свилен Станоев
- Ходжа Терим, медиите в Турция постоянно пишеха, че италиански и други чужди клубове изсипват пред вас купища пари. Защо в крайна сметка приехте сравнително непримамлива оферта - тази от националния отбор?
- Истина е, че имах много добри предложения. Постоянно ме търсеха, но тук става въпрос за родината ми. На нея не мога да откажа. Когато Турция ме призове, аз винаги ще се отзова. Така и направих. Не смятам, че съм направил грешен избор. Искам да бъда полезен на своята страна.
- Да, но в момента турският национален отбор не се намира в приятно положение?
- Така е. Националният отбор се намира в много тежко положение. Ние трябва да победим в трите мача
които ни остават до края. Първо трябва да надиграем Дания у дома, а след това Украйна и Албания като гост. Но аз вярвам, че турският футбол има място на Мондиал 2006. Знам, че имаме отбор, който по нищо не отстъпва на останалите. Вярвам в играчите. Знам, че те ще се справят.
- Мнозина треньори обаче не биха поели такъв риск като вашия. Това означава ли, че вие обичате да работите под напрежение?
- Винаги съм се заемал с тежки, понякога непосилни задачи. И почти няма ден в моята кариера, в който да не съм изпитвал трудности. Това ме привлича. Мислил съм много по този въпрос и винаги съм стигал до същия отговор. Нима в живота всичко върви леко? Не. Всеки ден е труден и трябва да се бориш. Не съм от тези хора, които избират работа, защото ще им бъде леко. Напротив, обичам тежките ситуации. Събирам екипа си и му казвам: "Минусите са толкова, а плюсовете по-малко, можем ли да се справим? Можем. Тогава да работим." Никога няма да бъда от тези треньори, които гледат какви играчи има в отбора, какви ще бъдат привлечени и колко време ще стоят на поста, без някой да им създава грижа. Не! Това не е моят начин на работа. И няма да се променя.
- Какво правеше Фатих Терим, докато стоеше без работа?
- Последните години работих доста, и то под огромно напрежение. В даден момент всеки има нужда да си почине малко. Да преосмисли живота си.
Мислих доста,
връщах лентата
назад, гледах какво и как съм го направил. Дадох си оценка за всичко. След това започвах да разсъждавам около това какво ще правя, след като се завърна във футбола, защото това неминуемо щеше да стане един ден. Мислех какво трябва да подобря, какво да променя, какво още мога да постигна и как да го направя. Избистрях ден след ден концепцията за бъдещето. Имах и доста време за семейството си, разбира се. Хубаво е, когато можеш да обърнеш повече внимание на близките. Да бъдеш заедно с тях, да си говорите за насъбралите се теми, да обсъждате заедно бъдещето. С една дума - поживях си. Всеки има нужда от това. Но знаех, че спокойствието все някога ще свърши. Този момент настъпи с офертата от турската федерация и си казах - край! Обмислих нещата и отговорът ми бе "Да". И ето, сега съм тук пред вас.
- И все пак какво ще стане с вас, ако Турция не се класира за Мондиал 2006?
- Не мисля за този момент. Докато имаме шансове, ще се борим за тях. Една победа над Дания ще ни дойде добре. Отборът ще намери сили и вдъхновение. И най-важното - ще повярва, че може всичко. Ако това стане, няма кой да ни спре. При обратния вариант не вярвам да ме уволнят. Договорът ми е за 5 години. Ако изпуснем това първенство, важното е къде ще бъдем на следващите. Идват европейските квалификации, Мондиал 2010. Турция трябва да се върне на нивото, което стигна през 2000 година. Да бъде сред най-силните в света.
- Защо се получи този спад в националния отбор, а и клубният ви футбол вече не е фактор в Европа, в какъвто го превърнахте с Галатасарай?
- Вярно е, че в продължение на няколко години записахме невероятни успехи. Първо с Галатасарай взехме Купата на УЕФА, после националният ни отбор стана трети на Мондиал 2000. Но нищо не трае вечно. Другите отбори също се развиха. Станаха по-силни. При нас бяха направени някои промени. Едни играчи си отиват, за да отстъпят място на други. Важното сега е да не спираме, а да работим. И то с двойно по-големи усилия. Всеки, който се занимава с футбол, трябва да дава повече от себе си.
- Не смятате ли, че има балкански синдром - след голям успех настъпва голяма криза? Ето, Гърция стана европейски шампион, а сега вероятно ще пропусне световното. България и Хърватия също не успяха да повторят успехите си.
- Футболът е като живота - върви по крива линия. Днес си на върха, утре си долу, после пак следва нов връх.
При нас се
получава
свръхочакване
Хората искат повече и повече, а не правят сметка, че идват смени на поколенията. Но както казах, с двойно повече работа Балканите отново ще бъдат сила.
- Виждате ли някаква промяна във футбола през времето, когато бяхте далеч от него?
- Не, защото това е философия. Някои държави дръпнаха, други си стоят на едно място, но като цяло нищо не се е променило. Философията на играта си остава същата - всичко се вижда на терена. Не е важно как и какво правиш, а какво става накрая там долу, между четирите линии. Така е било от създаването на футбола и така ще бъде.
- Да, но в последно време футболът става все повече пари - пример за това е Челси.
- Икономиката е много важна част от футбола. Няма клуб в света, на който да не са му нужни пари. Колкото и да има, пак ще иска повече. Но аз имам една максима - парите са важни, но не са всичко. Запомнете го.
- Имате ли впечатления от българския национален отбор?
- Да. И то добри. Имате голям треньор. Стоичков ми е приятел. Той бе велик играч, сега вярвам, че ще стане и велик треньор. Много умен мъж, който знае какво трябва да прави. Смятам, че ще направи силен отбор. Какви са шансовете ви за класиране?
- Минимални и минават през победа над Швеция.
- Те ви биха в София, нали? Защо вие да не ги биете там? Какво ви пречи. Нищо. Във футбола няма невъзможни неща.
- А следите ли изявите на български играчи?
- Да. И то особено на едно момче. През последната година не изпуснах мач от първенството на Италия.
Божинов направи
страхотен сезон
Първо блестеше в Лече, а след това в моята Фиорентина. Чака го добро бъдеще, ако продължава да се представя по този начин. Ами другите - Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров (б.р. - Терим започва да говори на италиански, имитирайки телевизионните коментатори на Апенините) - "джокатори гранде белисими" (б.р. - страхотни, много добри играчи).
