Загубих мъничко от уважението си към Михаел Балак, когато той симулира за дузпа в последната минута от 1/4 финала в Шампионската лига. Но никога не бих могъл да позная какво ще се случи преди реванша, когато Балак и Оливер Кан скочиха срещу мен.
Мислех, че Балак е прекалено добър играч, за да симулира по този начин. Когато той се изправи, доста от нас се нахвърлиха срещу него. След мача заявих, че футболист като Балак би трябвало да е над подобни евтини трикове, защото той е страхотен талант и е жалко, че е паднал толкова ниско.
Мисля, че думите ми са стигнали до Германия, защото Балак и Кан се опитаха да ме сплашат преди реванша.
Те още бяха ядосани заради първия мач (б.р. - Челси бие с 4:2). Когато влязох в тунела преди двубоя с останалите момчета, Кан и Балак тръгнаха към мен и започнаха да ме блъскат с рамене, преди да стигнем до зоната, където телевизионните камери можеха да ги снимат. Лампс (Франк Лампард) ми викна и ме попита какво става. Искаше да знае дали искам да се намеси.
Кан и Балак продължаваха да ме гледат лошо. Кан непрекъснато повтаряше "после, после", сякаш искаше да се бием след мача. Казах му: "Окей, ще се видим след това."
Те очевидно бяха недоволни от това, което казах след първата среща. Погледнах надясно и те изглеждаха, сякаш са готови да започнем ведна. Накрая няколко момчета от Челси застанаха между нас, а после излязохме на терена.
Никога друг път не ми се е случвало такова нещо преди мач. Няколко пъти са ставали подобни неща по време на игра, понякога след това. Този път обаче беше малко странно и ме изненада. Помислих, че мачът може да стане малко гаден, но не се огънахме и продължихме.
Кан и Балак не изпълниха заканите си да се бием след това. Видях Кан около час след края. Той дойде, стисна ми ръката и ми пожела късмет. Наистина не знаех как да го приема. Мислех, че може да се опита да ме удари. Но може би в наши дни подобни кавги трябва да се забравят веднага след като напуснеш терена.
Не смятам, че Кан е някакъв бияч. Той наистина притежава онзи специфичен, луд поглед и преди срещата ноздрите му трепереха, сякаш беше разярен бик, но после беше много мил.
Малко по-късно целият отбор отиде в ресторант в Мюнхен, за да се отпусне. Там беше Борис Бекер. Мисля, че той е свързан с ръководството на Байерн. Той стана и си тръгна след около пет минути. Не съм сигурен дали се ядоса от нещо, което направихме, или просто не искаше да бъде в един ресторант с отбора, който отстрани любимия му Байерн.