Валентино Колачани: Няма ли дългата и изморителна предсезонна подготовка в един момент да се окаже причина за претоварване на играчите и слаби резултати?
- Всички работят много. Важното е да успееш да извлечеш максимума от ситуацията. И миналата година започнахме сезона по-рано от останалите заради предварителните кръгове на Шампионската лига, но нямахме никакви проблеми след това.
Джулио, Рим: Никога ли не сте мислили да използвате само трима играчи в защита?
- Не ми харесва като вариант. В някои ситуации може да се използва, но засега нямам намерение да мисля върху това.
Анджело Матино: Ще дадете ли шанс на Рекоба? Защо не опитате да играете с триото Оба Мартинс, Адриано и Китаеца?
- Рекоба ще получи шанс като всички в отбора. От него зависи какво ще се получи. Често съм си мислил за атака с трима играчи. Дори миналата година. Пробвали сме го, но за нещастие в тези мачове нещата не вървяха добре.
Карло Картени: Как ще се справите с персоналните дуели между Верон и Писаро, Матераци и Самуел, Толдо и Жулио Сезар? Ще има доста недоволни от това, че не играят?
- Да имаш много и класни играчи, е важно за всеки отбор. Още повече за голям клуб като Интер. Ако всички винаги са на линия, няма да има проблеми. Всеки ще може да играе.
Антонио Еспозито, Салерно: Не сте ли се чудили някога с какво да се занимавате, или винаги сте мислили само за футбол?
- Никога не съм се чудил. Още когато започнах да играя футбол, си мислех, че един ден ще стана треньор. А когато човек опита от успехите, не иска да се разделя с професия като футбола
Андреа Малвази: Не се ли ядосвате понякога, когато Мартинс прави твърде сложни маневри, вместо да играе по-опростено с топката?
- Не много, защото знам, че той е млад. А когато си млад, е нормално да правиш грешки. Оба е много бърз, дори по-бърз от топката. И това е основното му оръжие.
Сандро, Черваро: Наближава реваншът срещу Шахтьор в Шампионската лига. Мачът ще се играе пред празни трибуни. Какво ще бъде нужно на момчетата ви?
- Концентрация в голямо количество. Те са свикнали да имат огромна подкрепа на "Сан Сиро" и сега ще им бъде по-трудно.
Мауро Чиприано, Леко: Защо Интер става все по-добър, но с все по-малко италианци?
- Добрите италианци, не само в Интер, не са чак толкова много. И който ги има, се опитва да ги задържи. Но въпреки това най-важни са интересите на Интер. За да може отборът да печели, ние взимаме тези играчи, които ни трябват и които са достъпни на пазара.
Джакомо, Милано: Аз съм на 7 години и съм фен на Интер от бебе. Много бих искал да видя Адриано и Манчини в атака. Не сте ли мислили да играете заедно, дори и в контрола?
- Много би ми допаднало да изиграя един мач на "Сан Сиро" с Интер. Ще бъде хубаво да отчетем по този начин някое голямо събитие. Но първо трябва да вляза във форма
Абел, Милано: Вие сте най-елегантният треньор в Европа. След оригиналните маншети от миналия сезон подготвяте ли нещо ново за новото първенство?
- Маншетите ги държах разшити, защото ми пречеха и ме дразнеха. Ще сменя цвета на шала, защото не искам да се повтарям. Няма да махам шала, тъй като ми носи късмет.
Симоне Ечели, Виченца: 110 метра с препятствия или маратон? С коя от тези дисциплини ще опишете новия сезон за Интер?
- По скоро като маратон с препятствия. Ще бъде дълъг и труден шампионат.
Матео Казини: На какъв език разговаряте на тренировките и в съблекалнята?
- На италиански. Южноамериканците го научават много бързо. А и повечето са от италиански произход.
Алберто, Читадела: Кой е най-големият шегаджия в отбора?
- Кили Гонсалес. Но Матераци и Толдо също обичат да си правят майтапи с останалите.
Марко, Бреша: Опишете с пет прилагателни капитана Санети?
- Няма да използвам прилагателни. Той е капитан за пример, невероятен професионалист, раздава се докрай, обича Интер и винаги е на разположение на клуба.
Флавио Брандолини: Какво е за вас Интер?
- Една постигната цел. Максимумът за един треньор. Още повече на моята възраст. Също така и надежда. Надежда, че ще успея да върна славата на отбора
Антонело, Палермо: Не беше ли по-добре да оставите Фиго в Мадрид и да потърсите някой добър защитник?
- Големите защитници не са много и не се продават. Ние купихме Самуел, който е един от тях. Фиго има огромни възможности и може да бъде още един лидер в отбора.
Роберта, Новара: Не съжалявате ли за провала с Едгар Давидс, който премина в английския Тотнъм?
- Когато един играч не успее да даде най-доброто от себе си за отбора, това не е загуба. То обаче е провал и на треньора. За съжаление трябва да ръководя 26 играчи, не само един. И понякога не успявам да постигна най-доброто с всеки.
Масимилиано Палео: Като треньор коя двойка бихте избрали - Адриано - Мартинс или Виали - Манчини?
- Всеки тандем си има различна история. Между нас и тях има огромна разлика. Двете двойки са съвсем различни. Не само като поколения. Ние направихме нашата кариера, те ще направят своята.
Пиетро, Верона: С какво ви помогна Бошков (бел. ред. - треньор на Сампдория от времето, когато Манчини игра в отбора)?
- Много ми помогна. Той пристигна в много важен момент за мен. Бях млад, а той ми даде самочувствие. Научи ме винаги да мисля позитивно
Никола Касерта: Има ли отбор в света, който бихте искали да тренирате?
- Интер е максимумът, който мога да искам. Надявам се, че това ще е последният ми отбор тук. Поне в близко бъдеще. Бих искал след това да работя и да натрупам опит в чужбина. А после, ако се върна в Италия, да тренирам Наполи.
Джанфранко Гросо: Какво бихте дали да играете в днешния отбор на Интер? И на чие място се виждате на терена?
- Много би ми харесало да играя в днешния Интер. Сигурен съм, че би се намерило местенце за мен. Може би отляво по крилото. В нападение заедно с Адриано. Но може и в центъра на терена зад него.
Андреа, Порто Толе: Преди финала за Купата на Италия не се ли страхувахте, че ще изгубите поста си, ако Интер не спечели?
- Не. Никога. Виждах, че отборът израства постeпенно и се движим в правилна посока. Вярно е, че допускахме грешки, но се учехме от тях.
Мауро Ловре: Не е ли твърде трудно да съчетавате личния си живот с толкова напрегната работа като треньорската?
- Моето семейство вече е свикнало. Животът ми протича така отдавна. Проблемът е, че твърде често съм далеч от синовете си и майка им трябва да играе ролята и на баща.