- Г-н Стоилов, оставате ли треньор на Левски?
- Аз не дойдох, за да си тръгна. Дойдох, за да направя нещо и да променя нещо. Когато работата тръгне много зле, думата е на ръководството. Слабите бягат, аз не съм слаб.
- А какво е вашето обяснение за неуспехите на Левски в Европа?
- Преди години нещата стояха така - идваше един треньор и се вземаха 7 играчи. Къщата се градаше от горе на долу. Когато треньорът си тръгнеше, всичко се разпадаше. Сега ги строим по обратния начин, който е и най-труден.
- Кога българските отбори ще направят пробив в евротурнирите?
- Нещата трябва да се променят коренно и отборите да играят не два, а 10 силни мача на година. Сега ние и ЦСКА се състезаваме с останалите като мерцедеси с трабанти. Направим равен и започваме да се вайкаме, че е станала голяма трагедия. В първенството трябва да участват равностойни отбори. Всеки мач трябва да е като Левски - ЦСКА.
- Смятат ви за един от най-добрите треньори в България. Как си го обяснявате?
- Вероятно заради специализациите ми. Първо бях във Валенсия 2001-2002, после в Барселона при Франк Рийкард. Благодарение на Стоичков и Лъчо Танев ме приеха много добре, като част от екипа. Бях близо до отборите, отделяха ми много внимание, разговаряхме непрекъснато. Барселона бяха зле, на 13-о място, когато Рийкард беше треньор, и въпреки това той с поведението си ми показа, че временните успехи и неуспехи не трябва да диктуват нашето поведение извън спорта. Той беше в много тежка ситуация, без победа. Беше станал безразличен на феновете на Барселона, никой не му обръщаше внимание, все едно беше мъртъв. Но имаше късмет - в същата седмица възкръсна в Севиля, победи в един мач и Барселона се преобрази. Точно преди този период той ми каза: "Аз работя правилно, за да върна Барселона на нивото, което беше при Кройф. Това не смея да го кажа по медиите, защото резултатите и играта са отчайващи." Виждаше се, че с 2-3 качествени попълнения ще се преобразят тотално и той успя да намери Ето'о и Джюли.
- Не могат да се правят сравнения, но се вижда, че Левски никак не играе добре. Какво направи Рийкард, за да вдигне отбора?
- Те бяха изключително грамотни футболисти, много технични. Топката беше като присадена към тях. Липсваше само свръхусилието на отбора. В един момент те играеха прилично, но нямаха резултати. През това време Рийкард вярваше в отбора и във всеки момент твърдеше, че има футболисти, които могат да обърнат всичко.
- И те професионалисти, и нашите. Но разликата е голяма. В какво главно е тази разлика?
- Думата професионализъм се приема по различен начин. За тях да работят на тренировка беше не задължение, а удоволствие. Те излизаха на тренировка всеки ден, за да направят една крачка напред.
- На вас какво ви пречи да накарате футболистите да тренират за удоволствие?
- Опитваме се. От година и нещо се промени манталитетът, възпитанието, начина на работа. Дории отношението един към друг, но при нас прекалено бързо се задоволяваме с малките неща. Ако една седмица подред се повтаря, че един футболист е звезда, веднага след това прави няколко посредствени мача. Прекалено лесно нашите футболисти мислят, че това е достатъчно ниво. В Барселона, за да кажат че си звезда, трябва да направиш поне 10 мача сериозно впечатление. В началото се отчиташе класата на Роналдиньо, но първите 6 месеца не се броеше за звезда. А при нас 6 часа или 6 дена, ако игреш, вече си звезда. А при нас липсва елементарна техническа грамотност. За да има един футболист увереност в мача, той трябва да владее всички технически прийоми във футбола. Не може един футболист на 23 г. да се учи да спира топката.
- А трябва ли да ги учите на 23 да спират?
- Не трябва, но се налага, защото не могат. Половината отбор няма елементарната футболна техника. В другите отбори не ми се мисли как е. Принуждаваме се в тренировките да учим елементарни неща - поемане, подаване, завършващи удари. В началото мислехме, че трябва да се почне от тактиката, но впоследствие установих, че трябва да се започне от елементарните неща. В тактичести план нашият отбор е здрав. При нас големият проблем е, когато дойде последното подаване и завършващият удар. Защото няма фантазия и качества. Шевченко струва 70 милиона, защото неговата техника и завършващият удар са светлинни години над нашите. Нашите струват по 200 хиляди.
- А можете ли да кажете, че Левски е добре подготвен във физическо отношение?
- Смятам, че в България няма отбор, който да издържи с нас на тичане.
- Забелязахте ли футболистите в Барселона да скитат по заведения?
- Испания е държава с друг манталитет. По-свободна. Там много-много не обръщат внимание, защото всеки си налага самоконтрол. Те знаят кога и как и не е толкова страшно, ако някой ходи някъде. Ако отборът върви, никой няма да гледа къде ходят футболистите.
- Кой е футболистът, който не е направил крачка назад в последните 2 г.
- Лусио Вагнер може би. Миналата година имаше контузия, но сега държи добро ниво. Той е на 28-29 г. така че за него някакво супер развитие не може да се очаква, но щом държи едно добро ниво, е средна класа европейски играч.
- А Домовчийски и Коприваров?
- Домовчийски е на 18 г. и е нормално да има спад в спортната форма. Но при него има възпитание и манталитет, които са изградени в детските му години. Всеки ден той иска да расте и наистина го прави. Не е нужно във всеки мач да вкарва по 2-3 гола. При него има стремеж да стъпва напред. Ако не го побългарим до 1-2 г. България ще има сериозен европейски играч.
- Не е ли най-добрият вариант още тази година да бъде продаден в чужбина?
- Не видях Стилиян и Бербатов да имат кой знае колко голямо развитие. Тъпчат на едно място. Аз мисля, че Валери трябва да остане още година-две в Левски. Защото там ще срещне неистови натоварвания, целогодишен сезон, 12 месеца първенство. За мен той трябва да мисли за развитието си в Левски. Не можеш да отиваш от Левски в 17-ия в Германия и да мислиш, че си направил някаква супер стъпка. В Португалия за мен беше адски тежко. Всеки мач да падаш, през три мача да биеш. Това те убива.
- Въпрос на култура е, но се вижда, че който е дошъл в Левски, за него това е върха в кариерата. Няма мотивация за повече.
- Това убива мощта и силата на Левски. Това не е нормално - да дойдеш в Левски и да не мислиш за националния отбор или за трансфер в чужбина. Значи веднага трябва да се върнеш там, откъдето си дошъл.
- В Левски не може ли един човек да крепи отбора?
- Не може. Един човек може да дърпа няколко около него, но и те трябва да имат характера и манталитета да търсят нагоре. Задоволяваме се със средно ниво. Не е нормално 6 месеца да си титуляр, 6 месеца да си резерва. Това показва вътрешното нежелание на този човек да се развива. Аз държа моите футболисти да четат книги, да се учат, да знаят компютри. Рядко са гениите с по-малко интелект, които могат да бъдат футболисти. Един на 100. У нас няма хора като Гаринча, например.
- Какво си спомняте от тренировките на Валенсия и Барселона?
- Няколко думи на Кройф. Той каза, че планът за подготовка е важен, но трябва да се променя според блясъка в очите на играчите. Това е изкуството на треньора - да види този блясък. И друго - не трябва да се съобразяваме с желанията на футболистите, защото те винаги искат лекото.
- В Барселона физическата тренировка от треньора ли се води или от кондиционния треньор?
- Несериозно е да се говори в елитен отбор треньорът по кондиция да ти прави подготовката. По-важна е методиката, новите неща във футбола, които в България все още не са навлезли. Защото ние като кажем работа с компютри, играчите казват стига глупости. Защото така им е по-лесно и не искат да се развиват. Кондицията се следи с часовник на ръката, който има чип и регистрира всичко. Кой играч у нас носи такъв часовник?
- Чувствате ли се отговорен за състоянието на българския футбол?
- Разбира се. Това, което трябваше да направим 90-а година, ние сега почваме. Начин на игра, отношение към съдии, към противник, към фенове, но това е, аз се нагърбих с тази задача. Левски ще има отбор до 1-2 години по нов начин мислещ, по нов начин играещ. Но не може веднага.
- Добре ли е у нас да има повече чужденци?
- Въпрос на клубна политика е. Сопред мен най-добрият вариант е 7-8 да носят в сърцето си синия отбор и 3-4 чужденци. Няма чужденец, който е дошъл в България, защото обича този отбор. Идват за пари. После почва да го уважава.

ТАНЯ ВЕЛЕВА
АНДРЕЙ АНДРЕЕВ