Катерина Манолова
А сега с поглед към вътрешния шампионат, бе казал един коментатор, опитвайки да подчертае в духа на времето разликата между нашия футбол и другия. Двайсетина години по-късно това клише е все още актуално. Сещаме се за него винаги когато нещо като ЦСКА - Ливърпул свърши, за да отстъпи място на Миньор (Бобов дол) - Балкан. Каква е разликата между двата мача? Три дни и една цивилизация. Нищо повече.
Не е задължително да живееш в България, за да разбереш, че тук и животът, и футболът протичат по неразбираем за нормалните общества начин. Пускаш CNN и виждаш апокалиптичните картини с наводненията. Пишеш Bulgaria в произволна интернет търсачка и излизат не по-малко драматични неща: държавата втори месец няма правителство, поредният едър производител на картофи застрелян на улицата, но за сметка на това боклукът в София вече е прибран. Ей такива работи.
С кой акъл тогава очакваме нещо повече от футбола? Ясно е, че в българския му вариант той не може да предложи нито качество, нито зрелище, нито емоция, нито непредвидим резултат. Това дава отговор на въпроса защо стадионите са празни. Просто никой не се интересува от такъв продукт.
И докато някои теоретици обясняват слабия футбол в "А" група с контузията на Домовчийски, в "Б" група са на прав балкански път. В Дунав (Рс) например почнаха да канят на мачовете фолк звезди. И хората идват да гледат. Не е заради спорта, но нали са на стадиона? Някои продават вестници в пакет с пилешка супа, други пробутват футболен мач в комплект с дупето на Азис. И това го има в картите, щом бизнесът в чист вид не върви. А докато потръгне, ще гледаме как играчите на Локомотив (Сф) гребат вода от терена с рекламни пана в очакване на поредната пожарникарска кола, която да направи българския футбол възможен.