Родителите на Елена Исинбаева са сигурни, че тя ще се справи с 5,20 м. Самата рускиня е по-скромна, въпреки че преди три седмици стана първата жена, преодоляла 5 м на овчарски скок. В петък тя за 18-и път в кариерата си и за девети път този сезон подобри световния рекорд - 5,01. И всичко това от момичето, което до преди 8 години тренираше гимнастика. На предишното световно в Париж '03 Исинбаева взе бронз.
- Финалът бе преместен с два дни заради лошото време. Това явно не се отрази на настроението ви?
- Нещата не можеха да се подредят по-добре. Преди два дни плющеше такъв дъжд, че дори не смеех да си покажа носа на стадиона. А когато се събудих сутринта, стаята ми бе огряна от слънце, а времето беше супер. Дребният дъждец, който заваля по-късно, не можеше да развали настроението ми.
На душата ми беше леко, сякаш пееше
И ми оставаше само да изляза в сектора, да спечеля и да подобря рекорда.
- Защо не се справихте с рекорда от първи опит?
- Точно в този момент времето се влоши. Имаше насрещен вятър и не можех да използвам по-твърд прът, без който е тежко да скачаш над петте метра.
- Тази година изменихте на правилото си да подобрявате рекорда с по 1 см - първо в Мадрид добавихте 2 см, а после в Лондон - цели 5.
- Както виждате отново се върнах към правилото си. След петте метра вече ще прибавям само по 1 см. Просто
нямах търпение
да преодолея тази магическа височина
- Защо избрахте точно Лондон за историческите 5 м?
- Там времето винаги е подходящо и ми върви. Миналата година записах рекорд в английската столица и затова с треньора ми решихме да атакувам петте метра в този турнир от Гран при. В Хелзинки не бях планирала рекорд. Целта ми бе титлата. Ако отстрани ви се е сторило, че височината не ме затруднава, значи вече съм станала професионалистка.
- Как се отнасяте към факта, че нямате реални съпернички?
- В сектора са ми нужни конкурентки, но засега ще трябва да се оправям и без тях. Доскоро аз трябваше да догонвам лидерките в тази дисциплина, сега тази задача се пада на останалите. Догодина ще скачам над 5,03 и в най-скоро време женският рекорд ще стане само с метър по-малък от мъжкия (6,14 - б.а.).
- Нямате ли желание да се надпреварвате с мъжете?
- Няма проблеми, но засега те не ме канят.
- Животът ви коренно ли се промени след триумфа в Атина?
- Не, но хората по-често ме разпознават, особено в родния ми Волгоград. Имам повече познати, търсена съм за светски приеми. Сигурно съм станала и малко по-взискателна. Освен това научих английски, за да общувам с чуждите журналисти без преводач. Много полезни съвети ми дава и Сергей Бубка.
- За какво мечтаете още?
- О, имам още куп нереализирани амбиции. Искам да стана двукратна олимпийска шампионка и вярвам, че в Пекин няма да бъда прекалено стара за това. Казват, че когато постигнеш всичко, атлетиката се превръща в рутинна работа. Ако такъв момент настъпи, ще премисля бъдещето си. Засега ще се наслаждавам на скоковете и няма да напускам сектора.
