Стигнах до Серия А и съм сигурен, че
мястото ми е в елита, твърди специалистът
Джузепе Пападопуло e човек, който притежава кураж, оптимизъм и вяра в себе си. Всички тези качества, както и солидна доза смелост, са необходими, за да превръщаш отчаянието в мечта.
Така беше в Кротоне. Отборът се бореше за оцеляване в Серия С, когато повикаха Пападопуло. Треньорът го преобрази и Кротоне се включи в битката за място в елита. Същото се случи по-късно в Сиена: Пападопуло първо спаси тима от изпадане, а после го вкара в Серия А. Отборът от Тоскана успя да се задържи в елита в първия сезон на специалиста в Серия А. После Папа пое римския Лацио в момент, когато "орлите" бяха твърде близо до опасната зона. В края на шампионата обаче римляните получиха възможност да се включат в турнира Интертото. Пападопуло обаче вече не е треньор на Лацио. Сега той се занимава със своите частни дела. "Когато тренирам някой отбор, се концентрирам само върху него и отлагам всичко останало. Затова ми се е струпала доста работа", пояснява специалистът.
Джузепе Пападопуло си тръгна от Лацио заради несъгласия с президента Клаудио Лотито
Фабио Бианки
- Какво стана с Лацио, Пападопуло?
- Стана това, че президентът Лотито ме помоли да почакам.
Аз обаче не съм някакво детенце, което протяга ръка и очаква да получи бонбонче.
Още преди края на миналия сезон му представих стратегията си за следващата година. Очевидно не искаше или не можеше да я следва. Затова предпочетох да му спестя безпокойствoто. Не беше лесно, никак даже. Исках да остана. Дори се надявам след две-три години да се върна в Лацио. Ако бях се съгласил нещата да си останат постарому, сега щях да водя подготовката, но прецених, че е по-добре да приключа.
- Каква е тази стратегия, която Лотито отхвърли?
- Според мен много футболисти се нуждаеха от нови стимули, тоест да сменят отбора. Много от тях тренираха и играеха механично. Това беше големият проблем на Лацио. Имаше нужда от играчи с различен характер, мотивирани. Затова поисках те да бъдат продадени. Случи се обратното.
- Казахте също: "Тук има някой, който не ме иска." Кого имахте предвид?
- Аз имам един начин на държание с играчите. Винаги пускам на терена онези, които са в най-добра форма. Някой може да бъде обожаван от 50 000 души, но ако преценя да не го пускам в игра, значи няма да играе (б.а - ясно е, че има предвид Паоло ди Канио).
- А сега?
- Сега чакам. Водих разговори с елитни тимове, но нищо не стана. Получих оферти и от Серия B, но засега не мисля за тях. В последните години разбрах, че мога да се справя отлично в Серия А. Освен това от 20 години без прекъсване съм треньор. Няма да остана без работа, това е сигурно.
- Значи бихте започнали отново?
- Да, веднага. Ясно е, че най-добре е да започнеш да създаваш един отбор от самото начало, но един треньор трябва да е готов да се приспособи към някои ситуации. Много сме. Не чакам някой да се провали, но винаги става така, че много отбори сменят треньора. Аз пък не веднъж съм доказвал, че
мога да поема
един влак в
движение и да
го докарам
благополучно
до гарата
Ако е правилно да се съди и оценява според постигнатите резултати, вярвам, че в последните четири-пет години се справих добре. Мисля, че заслужавам да работя в Серия А. Вярвам в това и чакам. Познавам се добре: няма да се върна назад. Стигнах до елита и искам да остана. Знам, че ще ме потърси някой закъсал отбор, но това не ме плаши.
- Ядосан ли сте?
- Не. Няма да се ядосам и когато започне новото първенство. Нито пък съм разочарован. Остарявайки, станах фаталист. Постигал съм успехи във всички дивизии, тръгвайки от дъното, и стигнах до Серия А. Същото ми се случи, когато бях футболист. Свикнал съм да се боря, никога не съм получавал нищо просто така. И не се оплаквам. Поех Лацио на точка от зоната на изпадащите, предстояха два важни мача - римското дерби и гостуването на Фиорентина. Спечелихме ги и накрая завършихме на десето място. Затова вярвах, че ще си намеря нова работа, но преговорите с елитните тимове не се получиха.
Има неща, които
не мога да разбера
Ето ви един пример: Берета не се справи добре в Киево, но веднага го взеха да води Парма. Може би в клуба предпочитат млади специалисти, с по-ниска заплата и по-малко претенции. Така могат да водят трансферна политика по свое усмотрение.
- С една дума, животът е труден за онези, които не са готови на компромиси?
- Има треньори, които винаги намират отбор, понеже са част от една група. Мен винаги са ме търсили заради моите умения, а не защото някой се е обадил по телефона. И аз се гордея с това.
- Краят на престоя ви в Сиена, където се справихте много добре, има ли нещо общо със скандала с уговорените мачове?
- Онази история ме притесни доста, но не оказа влияние върху решението ми. Просто след три години в Сиена реших, че цикълът е приключил.
- В началото 3000 души отидоха при кмета, за да искат уволнението ви...
- Всички бяха манипулирани от едно лице, което не искаше да поеме отговорността за една доста спорна трансферна кампания, което искаше да стовари цялата вина върху мен. Говоря за тогавашния спортен директор на клуба Нелсо Ричи.
- Как бихте оценили днес Сиена и Лацио?
- Чувствам, че Лотито иска да вземе нови играчи и ще го направи. Но който от старите остане, трябва да намери точната мотивация. Що се касае до Сиена, клубът се представи отлично на пазара. Като цяло обаче е твърде рано да оценяваме отборите. Само големите клубове имат ясен облик.
- Кой според вас е най-добър?
- В дългосрочен план Милан може да надвие Ювентус. За мен Интер продължава да е една голяма строителна площадка. Отборът не е толкова сплотен, колкото тези на двата големи съперника за титлата.
- Вие сте един от малкото останали почитатели на класическия плеймейкър.
- Да, харесват ми играчите с фантазия, онези, които са способни да нарушат равновесието в един мач.
ВИЗИТКА
Джузепе Пападопуло е роден в Казале Маритимо (Пиза) на 2 февруари 1948. Дебютира като треньор в Соренто (Серия С2) през 1987. Година по-късно вкарва Ликата в Серия B. После е треньор на Монополи и Перуджа (Серия С1). През сезон 1992/93 вкарва в Серия B Фиделис Андрия. Впоследствие работи в Лукезе, Кротоне и три години в Сиена (2001-2004). С тима от Тоскана за първи път в кариерата си стига до италианския елит. През миналото първенство пое Лацио на 17-о място и го качи до 10-о.
