ПИШМАН ТЪРГОВЦИ
С олимпийския национален отбор ни предстоеше гостуване на "А" отбора на Турция. Някой ни светна, че в Истанбул дават мило и драго за бормашини. Нападатeлите на Черно море Рафи Рафиев и Пламен Ганев взеха по четири и ги набутаха в саковете. Аз бях с торба видии. Бизнесът обаче не потръгна. На Рафиев и Ганев им писна да се пазарят и клекнаха на смешни долари, за да не са вътре. Аз пък подарих видиите на един варненски боксьор. Въртяхме търговия, защото тогава ни даваха само 10 долара командировъчни. Веднъж със Спартак летяхме за лагер в Кипър. С нас дойде шефът на Строителни войски генерал Павлов, който за пръв път излизаше в чужбина. Имаше в себе си 200 долара, а можеше да изнесе само 30. Припомних му това и го сплаших. Обясних му, че в Кипър проверките са с машинки и ще усетят, че върти далавери. Павлов се стресна и се договорихме да му пренеса доларите. В замяна получих право да задържа половината. Справих се с лекота, но не взех комисионата. На вечерята генералът втрещи цялата група с въпроса: "Столицата на Кипър Кипър ли беше?"
КАК СЕ ТИЧА С ДВЕ ЛЕВИ ГУМЕНКИ
Бяхме на подготовка в Алжир. Хотелът ни се намираше на 50 метра от морето. Почивах си, когато чух, че в съседната стая по никое време шурти вода. Веднага събрах отряда и положихме уши на вратата. Оказа се, че в банята е Кънчо Захариев. Купил си дъждобран от пазара, но искал да види дали не е пробит. Сложил го над главата си и го тествал със силна струя.
На сутринта треньорът Димитър Дойчинов ни строи за физзарядка. Вальо Радев се яви с панталон и две леви гуменки. Беше забравил екипа в България и аз му помогнах да излезе от положението. Вбесен, Дойчинов се закани да качи Вальо на първия самолет.
По време на лагер пък в Одеса трябваше да бягаме 7 км за време. Хукнахме през гора, релси и царевици. По традиция аз тичах най-отпред. В един момент край мен профуча мотор. Зад водача зърнах Пламен Христов. Той заръча на моториста да го стовари на 500 метра преди финала. Легна в тревата и изкача основната група. Финишира с нас и за да заблуди треньорите, си наплюнчи лицето. Все едно е плувнал в пот.
ФУТБОЛ ПО ВУЦОВСКИ
Когато ми беше треньор в Спартак, Иван Вуцов държеше страшно на дисциплината. Караше ни да спим по пижами и ни проверяваше сутрин. Една вечер открехнах леко вратата на стаята и сложих кофа вода отгоре. Метнах една фланелка на лампата, а маратонките ги оставих до прозореца. Влиза Вуцата и водата се изсипа отгоре му. Повдигна завивката ми и като видя, че спя гол, ми тегли един шут отзад. След няколко дни гостувахме на Вечвой. Преди мача Вуцов вкара 8 футболисти от Елена в нашата съблекалня. Пред тях обяви, че трябва да завършим наравно. Излязохме отпуснати и паднахме с 0:1. Две години по-късно футболист от Елена уточни пред мен: "На вас Вуцов каза да не играете, а на нас после ни каза да играем. Камионът с дървения материал за вилата му замина още преди мача." После гостувахме на Каварна, бяхме си осигурили вече място в "А" група. На домакините им трябваше равен, за да спасят кожата. Разбрахме се да им подарим точката. Вечерта стояхме на терасите в "Спортпалас" и гледахме морето. Тихо, спокойно и чисто като сълза. По едно време видях светлините на лодка. Пошегувах се с колегите, че треньорът на Калиакра Янко Кирилов идва да ни донесе парите за услугата. "Момчета, да отиваме да ги вземем, защото ако ги вземе Иван Вуцов, нищо няма да остане за нас", подхвърлих аз. Съотборниците ми се вързаха и отпрашиха по бели гащи към плажа. Веднъж Вуцов ме заплаши с глоба, тъй като отидох да нахраня и напоя една крава. Тя мучеше по време на обедната ни почивка на Батовата, защото стопанинът й Пешо Кьосето вечно беше пиян и не й даваше сено. Не издържах и излязох от стаята. Вуцата обаче ме спипа с кофа в ръка и кипна, че съм нарушил вътрешния ред. След този случай не съм напускал стаята на обяд. Но и не ме свърташе на едно място. Търкалях се в чаршафите. Същото се повтори и в хотел "Шипка" на Златните. Тогава ми хрумна идея. Избрах номера на централата на Интера и поръчах четири таксита за араби, които бързат за летището. До 3 минути шофьорите заковаха волгите пред "Шипка". Отвориха капаците и потриваха доволно ръце. Изчаках ги малко и от третия етаж им охладих страстите с леген вода, за да им дойде акълът в главата.
След като Вуцов напусна Варна, пое националния. В един слънчев ден реших да се изкодоша с доверените му хора във Варна. Набрах номерата на бармана Тодор Димов и готвачите Нейчо и Цецо. На тримата казах едно и също: "Обаждаме се от кабинета на г-н Вуцов. Той идва със самолета следобед и ви моли да го посрещнете на летището." В уречения час тримата цъфнали на аерогарата. Поздравили се с недомлъвки и всеки уточнил, че чака приятел.
ОДИСЕЯ
През есента на 1989 г. се върнах от Малта, но не се задържах дълго в България. Мениджърът Станимир Станчев ме покани да играя за Ландскрона срещу Ливърпул. Срещата беше по случай 80-годишнината на шведския клуб. Тръгнах без виза, само с паспорт и факса с поканата за мача. На летището в Будапеща ме арестуваха. Потърсих съдействие от шведското и датското посолство, но от там вдигнаха ръце. За толкова кратко време не можели да ми извадят виза. Самолетът тръгваше, когато шведският посланик в Дания уреди проблема по телефона. От Копенхаген продължих с ферибот, но на шведска земя пак ме задържаха. Кметът на Ландскрона обаче уведоми митничарите по жицата, че съм техен гост и трябва веднага да мина. Играх 90 минути срещу Ливърпул заедно с Иван Беделев от Локо (Пд). Загубихме с 1:3. За англичаните два гола вкара Джон Барнс, а един - играещият им мениджър Кени Далглиш.
СТОИЧКОВ - НЕСТИНАР
Близки сме със Стоичков и през 90-те той идваше редовно да ме види във Варна. Ходехме най-често на Златните. Една вечер посетихме бар "Нестинари". Едър нестинар понесе Ицо на ръце през жаравата и като стигна до средата, му наклони кръста към въглените. Усещайки пареща болка, Ицо се изхлузи от прегръдката и прекоси с няколко крачки огъня. Дойде на масата, събу си обувките и ги захвърли.
НЕДКО ПЕТРОВ