Роудстърът, какъвто е например моделът на БМВ Z4, имат нисък страничен борд, удължена предна и силно скъсена задна част. Все пропорции, внушаващи изключително динамично чувство. Тези коли са повратливи, бързи и стабилни, а за техни създатели се считат англичаните. През 60-те години на Острова се подвизават автомобили като Лотус Елан или Триумф Спийтфайър, които
стават част от филмовия фолклор но и постепенно се превръщат в история.
Напоследък все по-модерни стават т.нар. купе-кабриолети. Техните подвижни покриви са метални и елегантно се вписват в общата хармония на автомобила, превръщайки го в пълноценно купе и съвсем нормален дори и за зимните месеци.
Преди 7 години Мерцедес пусна на пазара своя купе-кабриолет SLK, а впоследствие Пежо конструира и далеч по евтиния модел 206 СС. Той бързо стана популярен и бе последван от редица други подобни малки возила с особен чар и задоволителна цена. Такива са Нисан Микра С+С, Опел Тигра Туин Топ, Рено Меган СС, Пежо 307 СС и т.н. Ситроен пък стигна дотам, че конструира кабриолет, който може да се трансформира в една дузина различни комбинации. И въпреки това класическият роудстър си остава най-маниашкият открит автомобил. А негов най-ярък представител е Мазда МХ-5.
Всичко започва през 1989, когато иновативната японска компания решава, че е време някой да възстанови идеята за малкия младежки роудстър. Така се ражда първата Мазда МХ-5. Интересът в Европа е толкова голям, че
за нея се чака повече от 9 месеца.
Като начало производителите предлагат версия само с 1,6-литров, естествено, бензинов двигател, с мощност 115 к.с. Впоследствие се появява и 1,9-литровият вариант със 146 к.с. Осем години по-късно за първи път е променена физиономията на автомобила, без да се променят обаче основната базова концепция и пропорции. Прибиращите се светлини, типични дотогава за подобни спортни и клиновидни автомобили, са заменени с по-модерните "полегнали" фарове. Това става възможно благодарение на модерните технологии, които вече позволяват да се изработват предни светлини с произволна и не задължително плоска форма. Този втори вариант на МХ-5 запазва традициите на първия не само по отношение на неговата философия, но и по отношение на продажбите. Второто поколение има същия феноменален успех, както първото. Толкова феноменален, че от пускането на модела досега са продадени четвърт милион автомобила с тази моделна абревиатура. Това от своя страна даде възможност роудстърът на Мазда да заеме почетното си място в Книгата на рекордите на Гинес. И постави огромни изисквания към следващото поколение, което наскоро видя бял свят.
Настина предизвикателството за проектантите е било огромно, защото подобен автомобил няма право да следва сляпо модерните тенденции за нарастване на обемите и теглото. Роудстърът трябва задължително да остане сравнително малък, компактен и по възможност максимално лек. Затова поредното трето поколение е било създавано много внимателно. Това, което виждате на снимката, е било
отсеяно от 320 готови първоначални проекта и е плод на труда на стилистите в три от дизайнерските студиа - в Хирошима, Франкфурт и Калифорния.
Дизайнът определено спазва пропорциите на предшественика си и същевременно е удивително красив. Той обаче излъчва още повече здравина, така или иначе характерни за Мазда МХ-5. Предишното поколение не само носеше енигматично послание, но е и един от най-търсените автомобили втора употреба поради изключително надеждната си техника, здраво и устойчиво на усукване шаси и качествена изработка. Новото би трябвало да е още по-добро, защото устойчивостта на усукване на каросерията е значително увеличена. Това от своя страна прави удоволствието от шофирането още по-голямо, което всъщност е основният приоритет на подобни автомобили. Не бива да забравяме, че Мазда МХ-5 се купува не просто за да транспортира двамата си пътници, а да ги пренася по точно определен и изпълнен с емоции начин.
Въпреки че е изключително солидна, конструкцията е останала лека и новата МХ-5 тежи едва 1130 кг. Затова 4-цилиндровият двулитров двигател със 160 к.с. не среща никакви пречки да й осигури отлична динамика. Това е една типична бързооборотна машина, която постига мощността си чак при 6700 об/мин, но пък издава неповторим и доста характерен за бързообортните спортни машини звук. Въпреки че по презумпция максималният въртящ момент се появява чак при 5000 об/мин, машината има достатъчно запас от въртящ момент още при ниските оборотни диапазони. На хартия още при 2500 об/мин вече се достигат 90% от него, а това означава само едно - че японците са си свършили перфектно работата.
Подобни автомобили се движат прекрасно по магистрала, но истинската им стръв са завоите и планинските шосета. За това усещане, естествено, помагат подходящите настройки на техниката - директно и бързо кормилно управление и стегнато окачване.
Интериорът предлага значително повече лукс. Удивително лесна работа е и "запретването" на малкия кожен покрив. С цел запазване на ниското тегло конструкторите са елиминирали възможността за използване на електрозадвижване.
Мазда са прибавили и така необходимите съвременни средства за сигурност. Автомобилът се оборудва стандартно с 4 въздушни възглавници. Возилото се е сдобило с електронна стабилизираща програма, но в духа на философията му тя е настроена в доста спортен режим и се намесва доста късно, но и доста активно.
Единственият голям проблем и разочарование на феновете на роудстъра е, че ще трябва да изчакат лятото да свърши, за да се сдобият с него. При това по-популярната базова версия със 129 к.с. ще се появи още по-късно. Първите автомобили ще имат аудиосистема Босе, кожена тапицерия, хромирана рамка на стъклото и 17-цолови джанти.
ИНЖ. ГЕОРГИ КОЛЕВ