Кевин Маккара
На Майкъл Оуен ще му бъде по-лесно да влезе в историческите справочници, отколкото в тимовия лист на някой елитен клуб. Кариерата му може и да се развива на приливи и отливи, но в същото време е налице стабилен поток от голове. Той отбеляза 6 пъти в десетте си срещи за Англия през миналия сезон и вече има общо 32 попадения за страната си. Оуен, който е на 25 години, със сигурност ще подобри рекордния актив на сър Боби Чарлтън, който е автор на 49 гола с фланелката на Англия.
Толкова изпитани са реализаторските способности на Оуен, че се стига до парадокса хората да ги пренебрегват. Ефективността на нападателя не впечатли Манчестър Юнайтед, чието ръководство тези дни дори излезе с официална декларация, за да отрече, че е отправена оферта за играча на Реал (Мадрид). Ако дефицитът на предложения продължи, Оуен ще се види принуден да избира между трансфер в Нюкасъл и
още една година неспокоен престой на пейката в Кралския клуб.
Не е чудно, че английският национал се колебае относно евентуално преместване на "Сейнт Джеймсис Парк", тъй като мениджърът на "свраките" Греъм Сунес не може да му предложи участие в евротурнирите този сезон. Наистина би трябвало Оуен да има по-голяма възможност за избор и понякога може да се усети изумлението на носителя на "Златната топка" за 2001 г., че достойнствата му се оспорват. Миналия септември дори се появиха настоявания той да бъде изключен от състава на Англия за световната квалификация срещу Полша.
"Алън Шиърър никога не изпадаше от състава, Тони Адъмс също", отбеляза възмутено нападателят.
Отношенията на една страна с нейните герои понякога може да са противоречиви, но дори далеч по-обективните чужденци показват странна надменност по отношение на Оуен и твърде малко фенове на Реал искат той да бъде титуляр в любимия им тим. Безразличие показват и водещите треньори. Милан например това лято предпочете да даде повече пари за нападател с далеч по-малко постижения зад гърба си. За Алберто Джилардино червено-черните броиха 25 млн. евро.
Макар че никога няма да бъде типичен изгнаник, Оуен е пренебрегван редовно. Някои от директорите на Ливърпул все още го ценят, но мениджърът Рафаел Бенитес го прати в Реал без ни най-малка сенчица на колебание и не изпитва особено желание да го върне на "Енфийлд". А ако приемем изявлението от "Олд Трафорд" за чиста монета, сър Алекс Фъргюсън също не харесва особено нападателя.
При все това, всички съмнения около достойнствата на англичанина са необосновани. Наистина има признаци, че головете му идват под формата на изблици, разделяни от периоди на по-слаба активност, той въпреки това вкара 47 гола за Ливърпул в последните си два сезона там. При това в същото време режимът на Жерар Улие се разпадаше. Тази статистика
приляга на изключителен голмайстор.
Но може би Оуен е обречен да страда заради изумлението, белязало първите му стъпки във футбола. Той вече не може да предложи тръпката на изненадата, която вървеше ръка за ръка с него, докато беше тийнейджър. Макар че беше напълно неизвестен за външния свят, съотборниците му го познаваха толкова добре, че му връчиха топката на стадион "Селхърст Парк" на 9 август 1997 г. Ливърпул губеше с 0:1 от Уимбълдън, а изпълнението на дузпата бе поверено на едно 17-годишно момче. На всичкото отгоре онова беше първият мач от първия пълен сезон на Майкъл Оуен в английския елит. Нападателят хладнокръвно излъга Нийл Съливан и донесе точка на червените. До следващото лято навикът му да поставя вратарите в неудобно положение бе далеч по-известен и се използваше по много по-унищожителен начин. Инстинктивният му слалом през отбраната на Аржентина, последван от неспасяем завършващ удар, го превърна в една от звездите на световното първенство през 1998 година. Подобни изпълнения обаче бяха обречени да секнат съвсем скоро, защото горди и страховити защитници като Роберто Аяла в никакъв случай не биха толерирали подобно отношение към себе си. Оуен трябваше да работи за сила, която да му помогне да понася по-добре ритниците на персоналните му пазачи и да намали податливостта му към мускулни травми. Той подготвяше тялото си за продължителна и разумно направлявана кариера.
Сега англичанинът е майстор на своя специализиран занаят а не звезда, която може да хвърли тълпата във възторг. В едно отношение обаче Оуен има доста лош късмет. Днес най-много са ценени нападателите, които са способни на солови изпълнения. Типичен пример са Адриано и Андрей Шевченко в миланските клубове. На свой ред Оуен създава твърде малко положения за останалите и обикновено има нужда от помощ, за да бележи.
При все това той си остава феномен. За Англия и за онзи клуб, който се престраши да го вземе, Оуен ще продължи да прави онова, което винаги е правил, вкарвайки средно по един гол на всеки два мача. Това, рано или късно, отново ще излезе на мода.