В неделния следобед видяхме как шампионът на Англия Челси победи носителя на купата на страната Арсенал с 2:1 и спечели суперкупата, трофей, известен още като "Комюнити Шийлд". Интересът към този мач се подклаждаше повече от нападките, които мениджърите на двата отбора Жозе Моуриньо и Арсен Венгер си размениха в британските вестници, отколкото от желанието им да спечелят трофея.
Открай време този благотворителен мач е определен като официалното вдигане на завесата преди сезона в английския елит. Но както добре знаем, за английските отбори благотворителни и приятелски мачове по принцип няма. Обикновено играчите им излизат на терена винаги и само за победа, затова и стадионите се изпълват дори в по-долните дивизии.
Известно подценяване на този мач, както и на турнира за Купата на лигата, започна преди десетина години. Пръв мениджърът на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън започна да пренебрегва и да пази най-добрите си играчи дори и в срещите от свещения турнир за Купата на Англия. Последваха го и доста от колегите му, които поразчупиха типичния за британците традиционализъм. За да стигнем и до тоталното пренебрегване на контролните срещи на английския национален отбор, в които Свен-Горан Ериксон прави по 11 смени на полувремето, а феновете се питат какъв е смисълът от тях.
В последните 2 г. Английската футболна асоциация надмина себе си, за да развали празника и на тези, които отиват да се насладят на "Комюнити Шийлд", разрешавайки по цели шест смени.
Предвид манталитета на англичаните, за които европеизирането грози футбола им с пагубни последици, в следващите няколко години интересът към този мач рязко ще намалее, независимо че ще се играе на новопостроения "Уембли". Британците не обичат несериозно отношение към любимите им спортове, затова очаквам да реагират адекватно и да пресекат подобен род явления. Защото е налице парадокс - вместо чуждестранните мениджъри, които наводниха Острова, да се съобразяват с правилата в родината на футбола, местната футболна централа започна да се съобразява с техните прищевки. А полза за играта като цяло - никаква. Само скъпоплатените чужденци получават повече облекчения. Не случайно в последните 3-4 години нивото на Висшата лига рязко спадна. Е, до равнището на шотландската "Висша" няма да я докарат, защото е невъзможно. Но поне опитват... Върхът на всичко ще бъде, ако скоро се въведе и зимна пауза, за която отдавна реват с пълно гърло Ериксон, Венгер и компания.
Иначе в този мач без значение за никого освен за тези, които ще имат полза от благотворителността, победи по-зрелият отбор. Този на шампиона. Венгер не се разтревожи особено от загубата, но се видя, че Виейра ще липсва на Арсенал въпреки убеждението ми, че бе продаден навреме. Все пак без негов адекватен заместник няма да стане и вероятно до края на трансферния период "артилеристите" ще вземат мерки.
Момчетата на Моуриньо показаха, че отново ще играят водеща роля в шампионата. Така португалецът дръпна напред с един трофей, макар и неофициален, пред Арсен Венгер и сър Алекс Фъргюсън. Има обаче една народна мъдрост, че много хубаво не е на хубаво. В Челси би трябвало скоро да се убедят, че тя действа в пълна сила дори за отборите с неизчерпаем бюджет. Защото знаем добре какво показва традицията - който спечели "Комюнити Шийлд" (който преди бе "Чарити Шийлд"), рядко взима титлата. Все пак август едва ли е най-подходящият месец за генерални изводи, каквито избягват да правят дори големите специалисти.
Ние само можем са констатираме, че докато през миналата година два (Арсенал и Манчестър Юнайтед) се "караха" на "Комюнити Шийлд", впоследствие шампионската титла спечели трети - Челси.
Дали и през новия сезон третият няма да се окаже печеливш? А и кой е третият?