Фенове на Анортозис се пазят от летящите към тях седалки, хвърлени от агитката на Трабзонспор по време на реванша от квалификациите за Шампионската лига
Снимка: Мустафа Озер, АФП
Върхът допусна нашите
по-високо от всички останали
Петър Атанасов
Правя уговорката, че оценявам българо-полската експедиция на К2 (8611 м) преди връщането й, от позицията на човек, който едва изтрайва на горещините и знае от есемеси и откъслечни телефонни обаждания малка част от случилото се на няколко хиляди километра от тук при минус 35 градуса.
Безспорни са няколко фактa. Тази година в подножието на втория по височина връх в света имаше американци, норвежци, японци, унгарци и чехи. Но хамалогията върху прокарването на пътя и обработката му с 4000 метра въжени парапети падна изцяло върху Дойчин Боянов, Боян Петров, Иван Темелков, Анна Червинска, Лешек Чихи и Дариуш Залуски. Те единствени изградиха свой лагер 4 (7850 м) и преспаха в него. На 22 юли свръзката Дойчин Боянов - Боян Петров стигна до 8150 м, но бе спряна от дълбок сняг, лавинна опасност, свиреп вятър и пронизващ студ. Това е най-голямата височина, постигната през този сезон в цял Каракорум и в Западните Хималаи. През този сезон, в който на Хидън пик (8068 м) няма изкачвания, а на Броуд пик (8047 м) има само едно. Няма как - от 10 юни до 31 юли де факто имаше само два прозореца хубаво време - един от три и един от четири дни.
Всъщност К2 и Каракорум показаха истинското си лице. На Еверест поне от 20 г. няма сезон без изкачване - след обсада от стотици гидове, шерпи като височинни носачи и клиенти на комерсиални експедиции, въоръжени с тонове кислородни бутилки. На К2 от юг хора стъпиха през 2004 г. Всички начинания през 2001, 2002 и 2003 приключиха далеч под 8611 м. От север няма изкачване от 1996 г.
Алпинистите са спортисти като всички останали. Но продължителните неколкомесечни убийствени усилия в условията на битов недоимък, стресът от непрекъснатите обективни опасности и липсата на възможности за възстановяване ги карат да възприемат трудно мисълта за отстъпление. Всъщност това е една от големите загадки на алпинизма - да осъзнаваш собствената си незначителност пред величието и могъществото на планината и да се впускаш в схватка с нея. Българи и поляци се съобразиха с нежеланието на К2 да ги допусне до себе си. И това е най-голямата им победа.