Клубът разполага с обигран състав, но проблемът му е липсата на дом
Пирин 1922 отново е в "А" група. И то само един сезон, след като изпадна оттам. Малцина обаче вярваха, че това ще стане още през лятото на 2004 година. Причината бе неочакваният ход, който предприе ръководството - тотално подновяване на отбора. В Пирин 1922 обаче не обърнаха внимание на мрачните прогнози и твърдо следваха своята политика. Без да се притесняват, че отборът може да се провали. Накрая се оказаха прави.
Илиан Мицански вече не е в Пирин 1922, но за сметка на това в отбора се завърна Костадин Герганчев (в средата)
Снимки: Иван Йочев, Борис Цанков
Мненията, че клубът ще крета едва 2-3 години, преди да изчезне, бяха разбити на пух и прах. Стана с много работа и добре подбран състав, в който младите се налагаха постепенно и внимателно, Пирин 1922 се утвърди в тройката на "Б" група и въпреки натиска успя да се задържи там. Допълнителен успех бе достигането на 1/2 финал за Купата на България. Там скромният тим успя да направи 3:3 с ЦСКА на "Българска армия", макар и в протоколен реванш. Сега Пирин 1922 чувстват, че са стъпили на здрава основа, която ще им помогне да се задържат в елита. Президентът Пламен Мирчев продължава да следва политиката от миналото първенство и треньорът Борис Николов отново ще трябва да налага момчета от школата. В клубa обаче имат едно наум и затова бяха привлечени по-опитни играчи, като Петър Шопов, Благой Андонов и Павлин Тодоров. След митарстване от Гърция се завърна и бившият капитан Костадин Герганчев. Не мина и без раздeли. Без много шум Пирин 1922 успя да продаде един от най-перспективните си играчи - Илиян Мицански, на полския Амика (Вронки). Липсата му едва ли ще се отрази на отбора. По време на подготовката треньорът Борис Николов се постара да я заличи. Той имаше една цел в контролите - доизграждането на силен състав и собствен стил. Без тях Пирин 1922 просто ще бъде обречен. И въпреки че има потенциал, мнозина отново отписват отбора. Причината е горчиво позната - липса на собствен дом. Стадион "Христо Ботев" в Благоевград все още е даден за стопанисване на президента на Пирин Методи Калъмбов. А отношенията му с Пламен Мирчев не са от добрите.
И отново може да се стигне до сиутацията Пирин 1922 да си търси нов приют. На шефовете на клуба обаче не им се иска да мърдат от Благоевград. И изтръпват при спомените за изгнанието в Симитли. Още повече че идеята за обединение между двата клуба вече е история. То се провали по една или друга причина. Сега дойде редът на кой-кого? Защото мнозина може и да са доволни, че Благоевград има два отбора в "А" група, но въпросът е ще издържат ли на конкуренцията те. Вярно, регионът бълва таланти, школите се роят, но все пак два клуба в елита са истинско разточителство. Доказаха го по-големи градове като Варна и Бургас.
