САРА КАРТЛИДЖ
cп. "Хелоу"
35-годишната звезда за първи път показва пред журналисти имението си в ЮАР, което притежава от 18 месеца. Откакто спечели титлите на 800 и 1500 м в Атина, Кели непрекъснато е в центъра на вниманието. Интересът към нея се повиши допълнително през март, когато Елизабет II й присъди рицарско звание, а Холмс бе и лице на кандидатурата на Лондон за игрите през 2012 г. Това е огромно признание за тъмнокожата спортистка от Кент, която се е родила в семейство с един родител и е
израснала в дом за сираци.
"Много малко хора прибавят рицарската титла към името ми - признава Кели. - А пък как ме наричат близките ми, въобще няма да ви кажа."
Англия и роднините на Кели са много далеч от Почефструм, университетското градче край Йоханесбург. Британката тренира тук от 1997, а преди олимпиадата се усамоти в Африка с месеци, за да се концентрира върху подготовката си. Първо отсядала при познати, а после си купила собствена къща, която често дава под наем на свои приятели атлети. "Когато се сдобих с този имот, се опитах да го превърна в мечтания си дом - достроихме нова кухня,и обзаведох банята по собствен дизайн. Тя е моята гордост - споделя Холмс. - Не мога да се порадвам на къщата си, защото в последните три месеца непрекъснато обикалям света, за да участвам в различни церемонии и да получавам награди. Сякаш живея нечий друг живот, който обаче ми харесва."
Холмс имаше и повод да си направи равносметка, защото написа автобиографията "Черно, бяло и златно". Майката на Кели - Памела, я ражда 17-годишна. Бебето е резултат от краткия й флирт с ямаец. Семейството на Памела осъжда постъпката й и тя дава дъщеря си в сиропиталище. Биологичният баща на атлетката Дерик никога не се е интересувал от нея и Кели отказва да го допусне до себе си, след като "се появява от нищото" след игрите в Атина. "Считам втория мъж на майка ми Мик за свой баща. С него много се обичаме", обяснява Кели.
Мик я подкрепя, докато тя печели титли при девойките. На 17 обаче Холмс се насочва към армията. Въпреки това продължава да тренира и е забелязана от треньор, който я съветва да участва в професионални състезания. Кели, която носи пагони вече 9 г., решава да го послуша през 1997. "Насочих всичките си усилия към олимпийското злато", разказва Холмс, която обаче дълго е преслeдвана от контузии и вируси. Заради тях изпада в дълбока депресия и дори се опитва да пререже вените си с ножица: "Хората не могат да разберат колко самотни са спортистите, особено когато са на лагер. Знаех, че възможностите ми са големи, но травмите не ми даваха шанс. Очакванията на хората също ме притискаха."
От психическите проблеми я спасява швейцарски лекар, който й предписва билкови таблетки.
Кели започва да се готви с Мария Мутола, а в края на 2002 кариерата й тръгва нагоре и благодарение на треньорката Марго Дженингс. Холмс отива на олимпиадата, без да има загуба на 800 м, като в Атина изпреварва и самата Мутола. После решава да бяга и на 1500 м, където също взима златото, счупвайки рекорда на Великобритания за пореден път.
Радостта й е помрачена единствено от публикациите, че има любовна връзка с Мутола. "Слуховете се базираха на факта, че и двете не сме омъжени, че сме много близки приятелки и тренираме заедно. Тези измислици създадоха напрежение между нас и съсипаха отношенията ни", не крие шампионката, която вече тренира сама. Догодина тя смята да се оттегли и искаше лебедовата й песен да е световното в Хелзинки, от което обаче я спря контузия на ахилеса. "Искам кариерата ми да приключи добре заради всички тежки моменти. Надявам се Африка да ми помогне да се възстановя - споделя Кели, чиято следваща цел са Игрите на добра воля в Мелбърн през 2005. - Щe се чувствам странно, когато всичко свърши. Ще ми е мъчно да затворя тази глава от живота cи, но бъдещето ми изглежда обещаващо. Ще направя нещо, което да промени съществуването на хората. Не ми се иска да стана просто тв коментаторка."
Тя вече тренира млади атлети от Норуич: "Бих била щастлива, ако утъпкам пътя им. Не мога да преобразя изцяло живота на тези талантливи тийнейджъри или да следя всяка тяхна стъпка, но ако поне покажа правилната посока, ще им бъде по-лесно, отколкото на мен. Работя и с африканчета, за които спортът понякога е единственият шанс да се избавят от бедността."
Не желае да говори за собствени деца и семейство. "Личният ми живот не засяга никого - намръщва се Кели, но настроението й се връща, когато става дума за феновете й. - Любовта на хората никога не може да ме отегчи. Когато направих рекламна обиколка заради книгата си, се оказа, че имам толкова много почитатели, че за малко да получа контузия на ръката от автографи. Когато бях на 30, се чудех защо, по дяволите, не успявам да осъществя мечтата си. Сега вече си създадох име, но по-важното е, че останах добър човек с добри намерения. Вълнуващо е, че извлякох положителен опит от трудностите."