Не се предавам лесно и търпеливо
чаках своя час, признава героят
от мача за суперкупата
Всеки финал има своите герои и антигерои. В мача за Cуперкупата на България №1 бе вратарят на Левски Георги Петков. Той спаси няколко опасни положения в 120-те минути, а след това хвана дузпи на звездите Христо Янев и Емил Гъргоров. Така съдбата се отблагодари на Петков за дългите години чакане, в които той бе резерва на любимеца на сектор "Б" Димитър Иванков. Сезонът пък едва ли можеше да започне по-добре за родения в Пазарджик вратар. С изявите си на терена той донесе нов трофей във витрината на Левски. Ден след успеха Георги Петков се съгласи да отговори на въпросите на "7 дни спорт".
- Георги, след мача за суперкупата всички ви обявиха за герой. Съгласен ли сте с тяхното мнение?
- Не съм герой. Казах го веднага след двубоя и продължавам да го твърдя. Какво като съм хванал две дузпи. Герои са всички, които бяха на терена със сини фланелки. Колегите ми заслужават голяма похвала. Чудя им се как издържаха на тази жега. Аз едва стоях на вратата, а за останалите просто не знам.
- Вярвахте ли, че Левски може да бие ЦСКА след дузпи?
- Разбира се. Още през седмицата си говорихме със съотборниците. Казах им, че вече
два пъти
съм губил
такива мачове
Единият бе със Славия срещу Литекс за купата, а другият срещу Щурм (Грац). Не исках това да ми се случва трети път и си знаех, че този път ще е различно.
- Бяхте ли разучили как бият дузпите Христо Янев и Емил Гъргоров, или разчитахте на късмета?
- Много добре помня как Ицо изпълни предишните две дузпи срещу Левски. Тогава той би високо и сега бях убеден, че ще свали топката. Така и стана. След това пък си спомних как преди около две години Лилчо Арсов спаси две дузпи на Бадема и реших, че ударът отново ще е в средата.
- Защо избрахте вратата откъм сектор "Г"?
- Защото на другата загубихме важния мач с Щурм. Проявих известна доза суеверие. Видя се, че това ми помогна.
- Заговорихте за суеверие. Имате ли си ритуал, преди да застанете на вратата за дузпи?
- Нямам, единствената ми цел в такива моменти е да се концентрирам максимално и да следя играча срещу мен.
- Можеше ли Левски да спечели мача без дузпи?
- Бях убеден, че ще стане така. Когато ЦСКА изравниха и мачът завърши 1:1 в редовното време, вече знаех, че ще се стигне до дузпи. Просто времето бе много тежко и нямаше как да се играе на пълни обороти още половин час.
- С какво Левски превъзхождаше ЦСКА в този мач?
- Бяхме по-свежи.
Техният мач
с Тирана
си каза думата
Бяха по-изморени и това се видя на терена.
- Как реагирахте на скандиранията "Урсула" от страна на феновете на ЦСКА?
- Те са дошли на стадиона, за да викат каквото си искат. Нали затова са фенове. Аз просто не им обръщам внимание, не ги чувам.
- Променили сте се, преди години бяхте избухлив.
- Така е, но това бе по времето, когато играех в Славия. Тогава се изнервях от най-малкото нещо и вършех доста глупости. Но когато преминах в Левски, реших, че е крайно време да сложа край на тези неща. Може би защото отговорностите са много по-големи, гледат те и повече хора. В Левски нямам право на своеволия.
- Дълго време бяхте резерва на Димитър Иванков. Имаше ли момент на отчаяние?
- Не съм такъв човек. Вярвам във възможностите си и затова се чувствам сигурен. През всички тези години тренирах усърдно и търпеливо чаках своя час. Знаех, че един ден и аз ще застана на вратата. В нито един момент не мислех да напусна Левски, защото не обичам да се предавам лесно.
- Усещате ли заплаха за титулярното място в лицето на Николай Михайлов?
- Ники е добър вратар, още е много млад и го чака голямо бъдеще. Не ме плаши, защото
в силен отбор конкуренцията е необходима тя влияе положително на всички. Но нека не забравяме и другия вратар - Божидар Митрев също има отлични качества.
- Кой е най-тежкият момент в кариерата ви?
- Контузията миналото първенство. Тогава ми бе най-трудно не само в кариерата, но в живота изобщо. Тези неща каляват човек. С помощта на близките си хора успях да преодолея този етап от живота. Вече всичко е наред.
- В края на седмицата започва новото първенство. Какво очаквате от него?
- Няма смисъл да говоря за цели, защото пред Левски те са винаги едни и същи. Важното е да започнем с победа първенството. Гостуването в Пловдив на Локомотив ще е тежко, но аз винаги съм бил оптимист и вярвам, че ще тръгнем с три точки.
- След това идва мачът за Купата на УЕФА, какво знаете за Публикум?
- Нищо, но не съм единственият. Този отбор не е познат в България, но до мача с него треньорите ще ни кажат всичко. Вярвам, че Левски е по-добър от словенците и ще продължим напред. Важното е всичко в отбора да е спокойно и мога да ви уверя, че обстановката е точно такава.
- Любимият ви вратар беше Петер Шмайхел. Кой го замени?
- Едвин ван дер Саар. Той е много добър. Иначе
№1 в момента
е вратарят
на Челси
Петер Чех
- Продължавате ли да сте фен на Манчестър Юнайтед?
- Разбира се, човек не оставя любимия си отбор ей така. Съжалявам, че Юнайтед не се паднаха да играят с ЦСКА в третия предварителен кръг на Шампионската лига. Мислех си как ще ида на стадиона да ги гледам.
- За какво мечтаете?
- Само за едно - да съм жив и здрав. Преживях тежка контузия и мога да оценя какво значи да си здрав. Всичко останало ще си дойде на мястото.
- С приятелката си Росица сте заедно дълги години, мислите ли за сватба?
- И това ще стане тази година.
- А за трансфер?
- Да си призная, не ми се ходи никъде. Заиграх в Левски и това е единственото, което ме интересува в момента.
- Мечтаете ли за националния отбор?
- Аз знам едно - трябва да играя силно за Левски. Ако го направя, всичко може да се случи.
- Какво правите в свободното си време?
- То не е много. Обичам да разпускам с приятели като всеки нормален човек. С тези, които са далече, говоря по телефона. Така е с Мартин Кушев, с когото сме много близки. Чухме се снощи, поздрави ме. Мартин се интересува какво става, нали и той игра в Левски.
