- Албена, вчера Максим отпразнува 26-и рожден ден. Вие с какво го изненадахте?
- По-хубав подарък от победата в Париж не мога да му дам. Но му купих и елегантни дрехи - облякох го от горе до долу. Ще му взема и някакъв сувенир от френската столица. Спонсорите на турнира “Лалик” ни подариха два огромни кристални приза за 10 000 евро
“Лалик” е марка като “Армани” във висшата мода. Техни миниатюри от кристал се продават по магазините в Париж за по 500 евро.
- С какво ще запомните състезанието в Париж?
- Най-неочаквано с Максим се изтърсихме на леда при изпълнение на една поддръжка от волната програма. Случи се в последните 20 секунди. Падането не се отрази на крайното класиране, защото програмата ни беше много трудна, а имахме и голям аванс от предишните два състезателни дни. Искаше ми се да бъдем безупречни, но не сме роботи. Аз имах коремни болки, а преди няколко дни Максим разтегна сухожилие на единия крак. Не бяхме отработили осем нови елементa от волната програма. Сменихме ги след “Скейт Канада”.
- Защо?
- Дотогава не бяхме наясно с новите изисквания на правилника и новата система за оценяване. Част от елементите ни не бяха с максималното трето ниво на трудност. Затова ги сменихме. Самите елементи не са проблем за нас, но имахме само 4 дни тренировка. Сигурно всичко това е оказало влияние и е причина за падането. Наистина не е типично за танците на лед, но и не се отразява особено на оценката. Случвало се е и на най-големите шампиони. Евгений Платов и Паша Гришчук взеха олимпийска титла с падане в една от програмите. Но не си пожелавам такова премеждие в бъдеще. Максим много се разстрои.
- Какво не ви достигна за първото място на предишния турнир “Скейт Канада”?
- Като сравнявам нашите програми с тези на руската двойка Татяна Навка и Роман Костомаров, техните не са по-трудни. Те имаха по-добро съдийско лоби в Канада. При това ние бяхме първи във волната програма, което много ме радва. Не знам дали не е само мое усещане, но публиката ръкопляскаше най-много на нас, получихме най-много подаръци. Предпочитам аплодисментите на публиката вместо да ме слагат на първо място, а хората да ме освиркват от трибуните.
- Кога ще победите Навка и Костомаров?
- На европейското и на световното ще се види кой е по-добър. На нас с Максим ни е трудно психически да се справим с мисълта, че сме лидери. Оттеглиха се двете именити двойки, които ни биеха миналия сезон. Програмите ни са шампионски от няколко години, но нямаме самочувствието на шампиони. Марина Анисина (олимпийска шампионка с Гуендал Пейзера от игрите в Солт Лейк Сити '02 - бел. ред.) ми каза вчера: “Докато вие чакате да свикнете с мисълта, че сте лидери, Татяна Навка вече се държи като примадона.” Марина е права. Ние с Максим не обичаме да се фукаме, но скромността не е качество в спорта
Трябва да променим манталитета си.
- Какво ви потиска?
- В подготовката си наистина сме професионалисти. Работим повече от всеки друг дует. Но не е достатъчно да имаме само талантлив треньор и хореограф. В екипа на нашите съперници има психолог, екстрасенс физиотерапевт, лекар. Ето тук сме аматьори. Трябва сами да се справяме със стреса на всяко състезание. А през седмица имаме стартове. След десетина дни ще летим за Япония. После се връщаме в Москва. Следващият старт е финалът на турнирите Гран при. Той пък е на другия край на света - в Колорадо Спрингс, САЩ. Мислехме, че поне на Коледа ще си починем у дома в София. Но имаме покани и за шоупрограми. Първият тур е в Швейцария, Италия и Германия. Вторият - във Франция. Канят ни и на много престижно шоу във Франкфурт, което се излъчва по телевизиите “Евроспорт” и ARD. Още не сме решили, но трябва да участваме в някои от тях. При това световното първенство ще е в Германия. Трябва да работим за имиджа си.

МАРА КАЛЧЕВА