Проф. Георги Лозанов
медиен експерт

Агресията в някакъв смисъл е заложена в природата на човека. Но съществуват механизми, които я удържат и чрез които тази енергия се преработва в друг тип поведенчески мотиви и действия. На езика на теорията това се нарича "сублимация", която спасява поведението от агресивност. За съжаление спортът, който може да бъде много красива и етична игра, в своите масови варианти често се превръща в зона, стимулираща агресивността. Агресивното поведение в агитките по стадионите дори излиза извън тези граници и влиза във всякакви социални дейности. Дългият преход в България мина под знака на физическа агресивност, която в началото до голяма степен се носеше от някои представители на спортните кръгове. Борците дадоха и първото име на тази социална прослойка и по-късно бяха наречени "мутри". Това ни кара внимателно да гледаме на спорта като на рискована зона - тя може да даде много високи постижения за човека, включително в психологически и в ценностен план, но може и обратно - да задвижи инстинктите за насилие. Тук е ролята на културата с механизмите й на сублимацията, за да могат инстинктите да бъдат задържани.
Футболът например на терена съвсем пряко вкарва под формата на игра тези инстинкти и мотивации, характерни за войнствени, общоплеменни култури. Докато те влизат в условната рамка на спорта, всичко е наред. Въпросът е, че могат да минат рамката и да станат поведение в социалната действителност с фатални последствия. В спорта има такъв проблем и съвременното общество не трябва да си затваря очите, а с много ясни механизми и регламенти да бъде наблюдавана и осъждана тази агресивност.
Тя не е свързана с национални или етнически характеристики, а по-скоро е част от самата човешка психика. От друга страна, в различните култури има филтри, през които протича сублимацията и които се справят с агресивността. Това е свързано не толкова с различните култури, колкото с различните социални слоеве и общности. Директно казано, по-простите хора са по-податливи на агресивност и през тяхното поведение тя минава по-лесно. защото сублимацията е другото име на културата. Колкото един човек е по-успешно интегриран в културата, толкова по-успешно удържа агресивността у себе си и я превръща в нещо друго.
За спорта е характерна склонността опонентът да бъде хиперболизиран до враг. Когато се изживяваш в ролята си срещу спортния съперник, тази настройка минава през запалянковците. Това явление обаче е характерно не само за спорта, но и за всички други социални дейности. В политиката например опонентът изведнъж лесно добива тяло и започва да създава нагласа и желание за физическа агресия спрямо него. В това отношение и други масови психози са много опасни. Знаем докъде водят идеологическите масови психози, особено тук, на Балканите. Националните или религиозните идеологии водят до физически конфликти, етнически войни, в които хората си дават живота за нищо.
Това е занемарен проблем. Ние наблюдаваме спорта като зона, рискова от гледна точка на агресивното поведение. От хубавата страна пък се забавляваме на зрелището, а зад него започват да се генерират тези агресивни нагласи. Модерното общество изостава от владеенето на спорта и той си остава предмодерна територия, на която лесно се задвижват подобни механизми. Тепърва предстои да се създават социални и културни технологии, които да регламентират по нов начин спорта според ценностите на една съвременна цивилизация, защото най-важната ценност на европейската цивилизация днес е толерантността. Хората сякаш успяват да си извоюват привилегията да не се съобразяват докрай с нея.