Владимир Зарков

Във вторник вечерта представители на бойните формирования на две от столичните агитки отново станаха център на внимание. Привикани от Волен Сидеров, те се изправиха срещу мнозинството софиянци, протестиращи срещу всичко случващо се в държавата. Естествено, стигна се до камъни, пак бе окървавен най-мирният до този момент протест на Балканите. Така както същите тези хора от агитките окървавиха и зимните шествия. Оказа се, че тогава са били платени. Сигурно и сега е безплатно. Та тези без пари дори на мач не ходят. Даже на Гриша Ганчев първата му работа бе да обещае на иначе загрижените за бъдещето на ЦСКА фенове процент от кетъринга.
Най-лошото, което могат да направят протестиращите, е да тръгнат на война с агитките. Те това и чакат. Най-малката провокация ще е алибито им за поредната порция кръв. Това са неумни, обръснати същества, подражаващи на шпицкомандите на фюрера. Когато ги забелязваш, ти им придаваш значимост. Когато ги подминаваш, ги унижаваш. Не трябва обаче да ги подминава полицията! Не може в понеделник вечерта ченгета да убеждават протестиращите да си тръгват, защото идвал... Волен Сидеров с охраната си. Че те в Америка не гонят, когато идва Обама, тук на Волен кордон му правим в центъра на София. И на охраната му, съставена от същите онези здравеняци, които чупят глави по стадионите. Това вече идва в повече. Това не е демокрация, а фашизъм. Първият признак за него е, че официалната полиция я е страх от кафявите ризи. А ризите пък ги надянаха тези, които трябваше да носят едни други, малко по-раирани. Защото това са същите тези “фенове”, които на стадионите безчинстват под безучастния поглед на полицаите. Всъщност ченгетата, ако имат картбланш, ще разрешат проблема за 30 секунди. Правили са го няколко пъти, влизат в агитката и къде со благо, къде со малко кютек възстановяват мира. Само че някой не даваше на полицаите да си вършат работата на стадиона. Някой с много власт се опита да създаде на хулиганите ореола на недосегаеми. И сега тези недосегаемите пазят властта в най-критичния за нея момент. Моментът, в който народът се вдигна срещу душманите си. И властта хвърли срещу него агитките, поне бойните им отломки.
Този протест не е на агитките. Не и на бандитите в тях. Това е протестът на нормалните хора, каквито има и в сектор “Б”, и в сектор “Г”, и във всяка една футболна торсида. Хубаво е точно нормалните да се обединят под националното знаме. За да остане протестът мирен. За да е като този в Турция, където привърженици на Фенербахче и Галатасарай, излязоха един до друг на площад “Таксим”. И дадоха да се разбере, че страната им е над всичко.